Какъв трябва да бъде министърът на образованието? На този въпрос отговаря Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета у нас и директор на 119-то училище “Акад. Михаил Арнаудов” в София.
“Обикновен – Учителите сме обикновени хора. Време е за обикновен министър. Не харесваме необикновените и елитно мислещи управленци. Въпреки, че политиците ни поставят за ръководители хора с титли, никога не трябва да забравят, че титлата не ръководи. Титлата комплексира учителя. Министърът трябва да говори простичко. Да разбира всеки един от образователната система, за да може и тя да го разбира.
Отдаден – Добрата професионална чувствителност към проблемите на учениците, учителите и директорите е важна за успехите на всяка предложена промяна. Вслушването в гласа на критикуващите е здравословно полезно за всеки напредък. В най-мрънкащата гилдия. Да е готов да работи, без да очаква благодарности. Да не е обидчив или инатлив.
Да е зрял човек – В мисленето си, в годините си, в поведението си. Представям си го 40-50 годишен!
Да има фейсбук – Министрът на образованието е добре да има свой личен профил, а не контролиран от платени служители. Да спре да изпада в паника от написаното различно мнение в социалните мрежи, а смело да ги ползва. Всеки ученик и учител има поне по един профил. Значи и министърът трябва да има.
Лидер – Да умее да тегли стабилно образователната каруца с много проблеми и надежди. Смел в очакваните сериозни училищни промени. Да знае, че ще има повече неодобрение и несъгласие. И да не го забравя! Не пиарът, а учениците и учителите са важни за доброто образователно развитие. Имаме ясен български модел, който трябва съвременно да бъде надграден. А не изтрит, не отречен…
Диалогичен – С чар да убеждава учители и директори, да увлича последователи за новостите и никога да не забравя, че е самотен войн, а силата е в неговата огромна учителска армия. Да вярва в партнирането – със синдикати и директорски организации, с родители и неправителствения сектор. Да се вслушва в тях, но не и да ги ползва като алиби за своите решения.
Иновативен-Реформатор – В предучилищното и училищното образование има потребност от смели промени. Въпреки късите управленски хоризонти и кратките мандати, които предстоят пред републиката ни, бъдещите образователни министри би било хубаво да имат модерно мислене, гъвкаво отношение към различните социални възможности на учениците ни, щедър към различията в системата. Дори и пет ученици да има в селското училище, да намира убедителност, за да не затваря нито едно школо.
Задълбочените промени в програми, учебници, начин на преподаване, техника в училищата – все очаквани дейности в най-масовата система в страната ни.
Надпартиен – Образованието е системата, в която политиката изглежда смешно. Когато министърът говори политически губи аудиторията си. Знам, че е идеалистично, но образованието има потребност от дългосрочна, трайна национална образователна стратегия. В която да няма политика! А да има политики за прилагане. Независими от личността на министъра и от политическата му принадлежност. Такава стъпка би ни извела от дълбочината на образователното блато, в което сме.
Държавата трябва да гарантира предвидливо и последователно увеличение на средствата всяка година – за минимум 20% увеличение на заплатите, за средства за прилагане на много кръжоци и часове по избор от учениците, за планирана поддръжка. За промяна на училищната структура.
Министърът трябва да има силата да убеждава политиците за каузите на системата. Сложна е ролята на министъра на образованието – в мега структурата за хора от 4 до 70 години. Системата, която влиза в домовете на всеки един, всеки ден. Затова и Министърът трябва да бъде ЧОВЕЧЕН! Макар и от “желязо”!!! През последните години работих с няколко министри. Различни личности. Всеки със своите особености. Очакванията към следващия са огромни!”
