През 2021 г. делът на населението над 65 г. в цялата страна е 23,5%. Общините с по-нисък дял са 65 на брой, като сред тях попадат големи градове като Столична (19,6%), Пловдив (20,2%), Варна (20,3%) и Бургас (21,1%). Още 173 общини попадат в диапазона между 20% и 30% дял на възрастното население.
Очаквано, има и общини със значително по-висок дял на възрастното население. Докато общините с най-малко хора над 65 г. имат дялове не много под средното – Гърмен (14%), Сърница (15,7%) и Козлодуй (16,4%), то резултатите при най-застарелите общини – Бойница (55,4%), Невестино (52,7%), Грамада (51,2%) и Макреш (49,8%) – са доста над средния.
Общините с най-дълбоко застаряване са разположени в Северозападна България, особено по границата със Сърбия, но също така и по Дунав, в Средногорието и Родопите. Повечето от тези райони са с ниска степен на икономическо развитие и част от застаряването е следствие от миграционните процеси и напускането на младите хора към големите градове и извън страната, отчитат от Института за пазарна икономика.
Едва в 22 региона делът е намалял
За десетте години от последното преброяване делът на хората над 65 г. в страната е нараснал с точно 5 пр. п. (от 18,5% до 23,5%). Процесът на застаряване е почти повсеместен, като само в 22 общини делът на възрастните е намалял. Най-голямо е понижението в общините Криводол, Якимово и Братя Даскалови, както и Ружинци.
Общините, в които делът на възрастните се е увеличил най-много са Неделино, Баните и Джебел. Приблизително половината от общините (общо 124) бележат увеличение на възрастното население, по-високо от средното страната, а по-бързи процеси застаряване има в Южна и Източна България. Това в известна степен се дължи на факта, че силно застарелите региони на север и на запад вече са с висок дял на възрастното население още през 2011 г.
Друга гледна точка към застаряването можем да получим от отношението на населението над 65-годишна възраст спрямо децата до 14-годишна възраст. През 2021 г. стойността на този показател е 167% (т.е. на 100 деца се падат 167 души над 65г.), което е с 27,4 пр. п. повече от 2011 г. (139,6%). В 78 общини отношението е по-ниско от средното, като тук отново влизат големите градове с техния висок брой жители и сравнително добра демографска динамика.
Едва в осем общини броят на децата до 14-годишна възраст надхвърля броя на жителите над 65 г., като показателят е най-добър в Кайнарджа (67,8%), Сърница (70,8%) и Гърмен (72,5%). Най-много възрастни спрямо деца има в Бойница, където за всяко дете има над 13 възрастни хора над 65 години (1321,9%), Невестино (1105,7%), Георги Дамяново (900%), Баните (724,6%).
В половината общини в страната (132) се падат над двойно повече хора над 65 г. спрямо деца до 14 г. И този показател е най-висок в общините покрай сръбската граница, в дунавските общини в Северния централен район, Средногорието и Родопите, където демографската картина е била далеч по-благоприятна през 2011 г.
Изводите от темповете на застаряване и коригираните с преброяването актуални данни имат и конкретни последици за редица политики, особено в социалната сфера. Дяловете и разпределението на възрастните са от значение за:
– Развитието на местните пазари на труда – въпреки че общото здравно състояние на населението като цяло се подобрява в последните години, има предел на възрастта, след който активното участие на пазара на труда става все по-трудно. В резултат на това бързо застаряващите райони ще срещат все по-големи трудности в привличането на нови инвестиции в бъдеще, които от своя страна могат да доведат до обрат в миграционните процеси и привличане на по-млади хора.
– Структурата на пенсионната система – бързият ръст на хората в пенсионна възраст означава, че при доминиращата у нас разходо-покривна пенсионна система осигурителната тежест върху работещите нараства, повишава се и натискът върху бюджета за дофинансиране.
– Разпределението на социалните услуги – териториалното разпределение на възрастните хора е сред важните индикатори за планиране на потребностите от социални услуги – от клубове през старчески домове до патронажна грижа. Динамиката от последното десетилетие пък посочва и къде най-вероятно тези потребности ще нарастват най-бързо.
– Структура на здравната система – застаряващото население означава и повишени нужди от здравна грижа. Това от своя страна има преки последствия за планирането както на болничната мрежа, така и за осигуряването на достъп до лекарства в по-отдалечените райони.
