На тази дата преди 33 години е официалното начало на прехода в България. Ден по-рано в Германия е съборена Берлинската стена, с което се слага началото на края на Източния блок, а Съветският съюз е на вълна перестройка.
10 ноемри 1989 г. Тодор Живков, който е начело на държавата в продължение на 35 години, е принуден да подаде оставка от поста генерален секретар на БКП. На заседанието на Политбюро той е изненадан, след като искането за оттеглянето му е подкрепено от най-близките му съратници – Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Всичко е планирано от Москва месеци преди това.
На същото заседание генерален секретар на партията става Петър Младенов. Седмица по-късно той сменя Живков и като председател на Държавния съвет. След месец БКП се отказва от еднопартийния модел, следва отмяна на прословутия чл. 1 от Конституцията, който определя ръководната роля на партията в държавата.
Целта – системата да се преустрои според вижданията на Горбачов
На 9 ноември се събира Политбюро, Живков разбира, че не може да разчита на подкрепа от доскорошните си другари и се съгласява да се оттегли. На следващия ден пленумът одобрява промяната. Новината бързо се предава от уста на уста. Вечерта в “По света и у нас” има подробен репортаж. Целта на новото ръководство на БКП е да запази системата, но да я преустрои според вижданията на Горбачов. Много скоро става ясно, че това е невъзможно.
След 45 години тоталитарен режим през юни 1990 г. година в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори – за Седмото Велико народно събрание. Мнозинство в него успява да спечели БСП.
Фалшивата оставка на Първия през 1988 г.
На 4 ноември 1988 г. по време на заседание на Политбюро на ЦК на БКП Живков неочаквано заявява, че ще подаде оставка от всички постове. Останалите членове на най-висшия партиен орган са в пълен шок. Въпреки това те познават своя лидер и във всичките им изказвания има опити да го спрат. Особено старателни в молбите си Живков да остане на поста са Милко Балев, Димитър Стоянов и Йордан Йотов. Но не остават по-назад и бъдещите главни превратаджии Младенов, Луканов и Джуров.
Всички твърдят, че другарят Живков не може да остави управлението и че е по-необходим от всякога на партията и страната. Живков оттегля оставката си. А на всички е ясно, че ако той наистина е имал подобно намерение, е щял да го осъществи.
Молбата за оставка е в писмен вид и премиерът Георги Атанасов грижливо прибира листа. Когато на 9 ноември Политбюро се събира, за да реши окончателно въпроса с оставката на Живков, Атанасов му показва молбата от 4.11. 1988 г.
Червените куфарчета – има ли ги, няма ли ги
“Мистериозните червени куфарчета, които създали кредитните милионери на прехода и днешните “уважавани бизнесмени”, са просто един мит. Всичко е много по-хитро.” Това твърди в секретен доклад от 1996 г. един от лидерите на БСП – Николай Добрев, вече покойник. Докладът, който подробно описва схемите за ограбване на България, никога не е публикуван.
Бившият политически съветник на Живков Костадин Чакъров обаче твърди, че червените куфарчета са реални и са пълни с пари, а Луканов е архитектът на българския капитализъм.
Според Иво Недялков, създател на фалиралата “East West International Group”, над 150 избраници получават кредити за милиони левове в първите години на прехода. На тях Луканов казва на една среща: “Назначавам ви за милионери!”. Съобщава им решение на БКП, че държавата дава възможност на фирми да се кредитират от банките.
“Какви куфарчета?! През 1993-1994 г., когато започна приватизацията, си раздаваха цели предприятия!” Това пък е коментарът на Нора Ананиева, вицепремиер в двете правителства на Луканов и бивш депутат.
Премиерът на първото коалиционно правителство след 1989 г. Димитър Попов внася конкретика: “Установихме, че от края на март 1990 г., когато излезе указът за избори за ВНС, до първата половина на декември с.г. от резерва на държавата са изчезнали 2,15 млрд. валутни лева. Това беше валутният резерв, раздаден от Луканов.”
За финал – мнението на Иван Костов: “От вероятно десетките хиляди, които започнаха да правят бизнес с куфарчетата от БКП, огромната част са фалирали. Те не стават за това, защото бизнесът си има своите правила.”
Опозицията – отгледана от Луканов?
Българската опозиция не участва в свалянето на Тодор Живков, защото тогава тя не съществува. Има няколко неформални движения, но те са още слаби. Старите партии ще започнат да възкръсват след 10 ноември. СДС е създаден на 7 декември, почти месец след преврата.
Но още на третия ден след падането на Живков, на 13 ноември 1989 г., се провежда първата среща на хора от формиращата се опозиция и известни интелектуалци с Андрей Луканов. Срещата е организирана от съпругата на Николай Хайтов – Жени Божилова, която е много добра приятелка с Блага Димитрова. Хайтови и Луканови живеят в една кооперация на ул. “Латинка” 15. На срещата присъстват: д-р Желю Желев, Блага Димитрова, Йордан Василев, д-р Петър Берон, Едвин Сугарев, Тончо Жечев, Деян Кюранов, Марко Ганчев, Анжел Вагенщайн, Валери Петров, Петко Симеонов и Стефан Продев.
33 години
По-късно д-р Желев ще нарече тази среща “нищо особено” и “говорилня”. Единственото, на което от опозицията се впечатляват, е обещанието на Луканов да бъде премахнат член 1 от конституцията. Някои автори смятат тази “опознавателна среща” за полезна. Но други и до днес продължават да я определят като най-сигурното доказателство, че опозицията е назначена от Луканов…Това означава ли, че след като всичко е планирано предварително, е било с цел да се контролира, политиката формално да се смени, а апаратът, който я задвижва отвътре – не?
История, митове, въпроси, версии – 33 години!
