През последното десетилетие множество предизвикателства променят икономическата и социална карта на страната – забавяне на инвестициите и растежа, пандемия и последвалата рецесия, бързо възстановяване, политическа нестабилност, война в Украйна и енергийна криза в Европа. Тези периоди имат различно проявление на местно ниво, тестват потенциала за локално справяне и реакция, позволяват на някои региони да напреднат в развитието си, но в крайна сметка различията между областите остават, а пропастта между столицата и провинцията, между големите и малките, между развитите и бедните не се свива значително. В по-общ план, икономическите дисбаланси между Северна и Южна България се предопределят от по-малкия мащаб на икономическите центрове на север и по-слабата свързаност, отчитат от Института за пазарна икономика.
Развити региони: образование в Смолян, здравеопазване в Плевен
Почти всяка област се отличава с успешно представяне в определена сфера – добро е, например образованието в Смолян, здравеопазването в Плевен, инвестиционната активност в София област, а в редица региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие. Разгръщането му в осезаемо и трайно подобрение на живота на хората и бизнес средата зависи както от процесите в големите икономически центрове и тяхната периферия, така и от развитието на вторичните икономически центрове, които все още изостават.
Към добре представящите се в цялост области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се присъединяват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които преминаха сравнително добре през трудностите на пандемията.
Демографската криза – най-голяма
Най-голямото предизвикателство обаче е демографската картина. Преброяване‘21 освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, включително столицата. Данните за трудоспособното население (15-64 г.) показват още по-дълбоко свиването на човешкия капитал – 20 от 28-те области са загубили поне една пета от работната сила. И докато сривът на естествения прираст отразява дългосрочни процеси и за забавянето му са необходими визия и време, механичният прираст може да се повлияе от краткосрочни политики.
Областите в страната имат различен икономически профил, който предопределя и различната им траектория на развитие – сред областите с добри показатели са най-вече тези с развита индустрия и силно проникване на дигиталните услуги. Има успешни примери (една група от общини в Средногорието, да речем), които показват, че няма непреодолими бариери пред икономическо и социално преобразяване на местно ниво.
Разлики между Северна и Южна България
Съвсем скоро очакваме данните да покажат нова област в Северна България, в която ще видим значително подобрение на качеството на живот и която ще се превърне в динамично икономическо ядро, което прелива своето влияние в периферните населени места – процес, който вече позволява на редица по-малки центрове в Южна България да задържат и привличат хора и инвестиции.
“Това, което отличава Северна и Южна България, продължава да бъде наличието на големи икономически центрове и добра свързаност. На север Варна се отличава като най-богатата икономическа област, но тя „няма как да повлияе на цялата карта”, коментира икономистът Петър Ганев от ИПИ.
По негови думи за страната сега е ключово дали местните власти в тази политическа нестабилност и икономическа конюнктура ще бъдат изключително активни в опитите си да привлича инвестиции и да изгражда индустриални паркове.
Ключово сега е да се развиват вторичните центрове – Русе, Велико Търново, Плевен – успоредно с разширяването на най-големите центрове, като София, Пловдив и Варна.
Той допълни, че в момента се наблюдава много добра образователна структура в Русе, Велико Търново и Габрово и „затова говорим за потенциал на север, който може да се отключи“, обясни Ганев.
