Една скала крие тайни от Симеонова България. И учените ги разкриват. Но можем ли да разберем духа на онова време? Можем ли да си представим неговите герои? Можем ли да осмислим посланията им? Тези въпроси си задава документалният филм на журналиста от Българската национална телевизия Бойко Василев – „Графити от Златния век“ – който ще бъде излъчен тази събота, 14 януари, от 16:30 ч. по БНТ 1.
„Това е един от четирите документални филми, които съм посветил на българския IХ-Х век и паралелите с днешния ден. Те са неочаквани: от грамотността до пътя ни към Европа. Все ми се струва, че времето, наречено „Златен век“, крие тайна, която сме загубили завинаги. С помощта на истинските учени можем да се докоснем до истинските следи на тези хора, без измислици и спекулации. Много от книгите са изчезнали. Но тихите герои на Златния век – Антоний, Михал, Пафнутий – са оставили своите знаци в скалите за нас. Вероятно са се надявали, че ще ги открием.“, казва Бойко Василев, който създава филма „Графити от Златния век“ в екип с оператора Михаил Врабчев и режисьора Миглена Атанасова.
В средновековния скален манастир над село Крепча, Поповско, са вдълбани два от най-важните надписи на Първото българско царство. Първия открива бащата на българската археология Карел Шкорпил още през ХIХ век. През 1971 археологът и епиграф проф. Казимир Попконстантинов намира другия, който се оказва сензация: първият датиран надпис на кирилица в света – от октомври 921 година, разцветът на Златния век.
По време на снимките на филма, с помощта на експертите по телекомуникации и лазерни технологии Георги Христов и Пламен Захариев, професорът прави поредното откритие в скалата – точно 1100 години след надписа и половин век след откриването му. Попконстантинов разчита ново изречение, изписано в камъка и досега останало скрито: „Писа же поп стари Пафнутий“. Така става ясно кои са авторите на двата надписа от Х век. Досега се знаеше, че „недостойният Михал“ е изписал Шкорпиловия надпис. Сега вече се разбра, че откритият от Попконстантинов надпис е изписан от възрастен монах на име Пафнутий.
Надписите от Крепча имат обаче главен герой. Те разказват за загадъчен монах и книжовник – светият отец Антоний, чийто ученици са Михал и Пафнутий. Кои са те? Откъде са? Какво е била тяхната роля в Симеонова България? Филмът пита свещеници, интелектуалци, учени от България и Русия.
Крепчанските букви в скалите доказват, че кирилицата първо се появява в североизточната част на Първото българско царство. Там са разположени и скалните манастири, обясняват учените във филма. Всичко това е свързано с държавните и духовните центрове на средновековна България – Плиска, Велики Преслав, Дръстър, по-късно – Велико Търново.
Следват още големи въпроси: за грамотността тогава и днес; за древните крепости и водещата роля на североизтока в българското Средновековие; за ценностите, завещани от монасите-книжовници; за следовниците на Антоний. Един от тях е поетът и преводач от Крепча Ахмет Емин Атасой, посредник между българската и турската култура. Вдъхновен от скалния манастир, той живее, за да гради мостове на духа.
Авторът на Шкорпиловия надпис, Михал, ни отправя странно предупреждение: „Който превърне тази църква в житница /т.е. хамбар/, да отговаря пред Бога!“. Героите на филма „Графити от Златния век“, сред които русенският митрополит Наум, разсъждават върху този завет, върху избора между материалното и духа в днешното време.
Гледайте документалния филм „Графити от Златния век“ на Бойко Василев – тази събота, 14 януари от 16:30 ч. по БНТ 1
