В рамките на 153-та сесия на Европейския комитет на регионите се състоя дебат по въпросите, които поставя Европейската година на уменията 2023 г. Пред комисаря по заетостта и социалните права Никола Шмит представителите на европейските региони и градове споделиха тревогата си, че без мащабни планове за повишаване на уменията и социално сближаване, зеленият и цифровият преход могат да бъдат изложени на провал.
Двете важни трансформации поставят нови изисквания към уменията на служителите и цялостно променят пазара на труда и цели сектори на икономиката. Например, декарбонизацията в автомобилния транспорт ще окаже значителен ефект върху изискванията за качеството на специалистите в автомобилната промишленост и индустрията за доставки, което изисква спешни мерки за повишаване на квалификацията и преквалификация на 2,4 милиона работници в Европа до 2030 г. Различията в степента на преквалификация и темповете, с които тя се извършва, могат да доведат до задълбочаване на териториалните различия.
Комитетът на регионите напълно подкрепя усилията на ЕК за справяне с тези предизвикателства, включително механизма за насърчаване на таланти, който беше представен през януари. Комитетът призовава да се обърне специално внимание на ролята, която местните и регионалните власти играят в развитието на уменията и необходимостта от финансовата им подкрепа за постигане на целите на ЕС.
“Нуждаем се от пълна промяна в мисленето, когато става въпрос за начина, по който подхождаме към обучението в Европа. Програмите за умения не са разход, те са инвестиция. Съгласно Пакта за умения компаниите се ангажират да обучават голям брой хора и в дълъг период от време да провеждат нови курсове. Призовавам регионите да се присъединят към това усилие и да поемат ангажименти за идентифициране на пропуските в уменията на регионално ниво и как те да бъдат компенсирани”, посочи Никола Шмит.
В своето изказване Таня Христова – кмет на Габрово и председател на Комисията SEDEC на КР, подчерта, че целта на дебата за Европейската година на уменията е да потвърди необходимостта от инвестиции в умения, да отключи по-добри възможности за всички, но също така и да отговори на новите предизвикателства, възникнали поради кризите: ковид пандемията, войната в Украйна. Сред предизвикателствата тя очерта зеленият и цифровият преход и демографските промени.
“Местното ниво става все по-важно за успешното прилагане на новите умения. Поставяйки хората в центъра на политиките за учене през целия живот, можем да постигнем допълнителни подобрения в ефективното разгръщане на ресурсите за развитие на образованието и обучението. Необходимостта от инвестиции в умения са важни, за да се отключат по-добри възможности за всички и особено за младите хора”, подчерта Христова. Тя допълни, че е крайно време да бъде преосмислен начина, по който инвестираме в развитието на човешкия капитал. Нужни са нови подходи, отговарящи на променящите се нужди.
“Местният иновативен капацитет често е жертва на липсващ човешки и финансов ресурс, а не визия и реален интерес”, подчерта Таня Христова. Тя обърна внимание, че трябва да се помисли и за начините и възможностите за валидиране на уменията, придобити извън системата на формалното образование и обучение. Според нея изтичането на млади и образовани хора е един от най-големите проблеми и предизвикателства пред ЕС. “В този смисъл в дългосрочен план всякакъв преход към икономически устойчив и конкурентоспособен модел, базиран на знания, ще бъде постигнат много трудно, ако различията продължават да се увеличават”, подчерта Христова.
