Проблемите в управлението на общинските търговски дружества и честите скандали, свързани с фирми на общините, ни карат за пореден път да обърнем внимание на тази специфична форма на публично управление, по-специално на търговските дружества, в които общините притежават миноритарни дялове в капитала. Коментарът по темата е на Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.
Колко и какви са предприятията, в които общините притежават под 50% дялове в капитала?
Много голяма част от общините – 237 от 265, притежават миноритарни дялове в 148 търговски дружества. Това са най-вече акционерните или такива с ограничена отговорност, които функционират в най-разнообразни сектори – от здравеопазване, водоснабдяване до по-“екзотични” дружества, например банки (“Общинска банка” АД, ОББ, ДСК), газопреносни дружества (“Каварнагаз”, “Карловогаз”, “Овергаз мрежи” АД и др.), спортни отбори, борси, панаири и др.
За общините не е типично да придобиват малък брой акции в дружества просто така – много често такъв тип собственост е остатък от миналото, когато процесът на приватизация е започнал, но явно не е бил завършен докрай. По-специфични са случаите в сектор “Здравеопазване” – малките общини обичайно притежават малък брой акции в многопрофилни “областни”, а дори и университетски. Това е резултат от преструктурирането на здравната система през 2000 г., когато държавата и общините споделят собствеността в определени болници. Вероятно това действие е било мотивирано от опит за гарантиране на достъп до по-добро здравеопазване на населението и на по-малките региони на територията на областта чрез ангажимент на самите общини да споделят част от разходите в тези лечебни заведения – въпреки че тези очаквания не са обосновани, тъй като достъпът до лечение в България не е обвързан с адреса на пациента.
Защо общините продължават да държат собственост под 50% в капитала на търговски дружества?
“При миноритарен дял в собствеността в търговски дружества общините не притежават най-важния инструмент – контрол върху управлението на дружествата чрез участие в управителните и контролни органи”, смята Петя Георгиева. Това означава и че те имат ограничена, а в някои случаи дори никаква, възможност да влияят върху публичните услуги, които дружеството предлага, включително по отношение на цената, количествата и качеството. Постъпленията от дивидент за общинските бюджети са в относително малък размер (между 2,5 и 3,5 млн. лева годишно след 2018 г.) и не влияят съществено върху общите приходи на общините.
В заключение може да се каже, че миноритарната собственост на общините в търговски дружества следва да се преразгледа в много голям брой от случаите, тъй като често създава проблеми, без да носи някакви ползи. Тя не дава възможност за контрол върху дейността на дружеството и определяне на важни параметри в неговата дейност, а и не носи значителен приход в общинския бюджет.
“Като цяло притежаването и управлението на търговски дружества е неспецифична дейност за общините и следва да се извършва само в много ограничен кръг от случаи”, убедена е Петя Георгиева. В същото време остава подозрението, че мотивите са или в посока въздействие върху потенциално разпореждане с имоти на въпросните дружества, или дори най-баналните – назначаване на конкретни лица в управителните им органи.
