Голяма част от фирмите в дървообработването и мебелната промишленост у нас са семейни и в началото са били управлявали от първото поколение, което е създало основите на бизнеса още в годините на прехода. Сега обаче е времето на втората генерация, която крачи уверено и внедрява нови технологии, съобразява се с актуалните тенденции в производството и се опитва да привлича млади хора, които да започнат работа в сектора.
Павел Димов е член на УС на БКДМП и управляващ партньор на МОС Роботикс. Той споделя за началото на своя професионален път в сектора и разказа как неговото семейство го мотивира да работи и поеме фирмата.
Как започна вашият път в професията и в бизнеса?
Като семеен бизнес, помня многобройни лета, през които и аз, и по-малкият ми брат сме се обучавали на всички процеси и дейности в производството на мебели.
Браншовете дървообработване и мебелна промишленост са традиционни за България, но напоследък не са популярни сред младите хора. Вие защо избрахте да се развивате точно в тази индустрия?
Всяко едно производство в световен мащаб е неатрактивно за младите хора поради комплексността, непрекъсната ангажираност и проблеми от всякакво естество. Но именно по тази причина производствата са значително по-интересни от консултантски или търговски дейности.
Мебелната, както и всички други индустрии, се развива с изключителни темпове в насока дигитализация, автоматизация, изкуствен интелект и роботика. Като предприемачи няма как да не желаем да сме част от технологичното развитие и да продължим семейния бизнес.
Имаха ли влияние върху избора Ви вашите родители?
Разбира се. Като всички родители, те косвено ни “насочиха” в правилната посока. Най-важно за всеки родител е да успее да запали интереса в децата си за дадена идея, след това вече лесно се взема решение.
Какви са първите спомени от досега с бизнеса и производството, на колко години бяхте когато стъпихте за първи път във фабрика?
Не мога да кажа с точност, но предполагам преди първи клас. Сега във фирмата също организираме множество посещения на деца от всякакви възрасти, за да им покажем колко е чисто, подредено, иновативно и интересно всяко производство.
Трудно ли е да си втора генерация в бизнеса и какви са предизвикателствата?
Израснали сме във фамилия от множество поколения предприемачи и сме свикнали с различни мнения на членовете на семейството, както и идеи, които биват анализирани, дискутирани и приемани във времето. Не бих казал предизвикателства, а страхотна школа за обмислено и информирано вземане на решения. Дори и като деца сме разработвали бизнес планове на дядо си с цел идеи, за които ни е трябвала неговата помощ.
Какви уроци научихте от родителите си, които няма да забравите и спазвате?
Бих казал основно търпение, което липсва в голяма част от нашите сънародници. Искаме да се сравняваме с други държави и икономики, които се развиват десетилетия, но с идеята да настигнем за месеци или години. Това просто не е възможно и без структуриран и дългосрочен подход няма никакъв шанс за устойчиво развитие.
Имаше ли неща в управлението на бизнеса, които се опитахте да промените?
Непрекъснато. Ние сме двама братя и като прибавим баща ни, винаги някой имаше различно мнение. Като екип обаче сме се научили да анализираме и да се съобразяваме с всеки един от нас с цел достигане на най-доброто решение.
Защо младите хора избягват да работят в сектора и им се струва непривлекателен за развитие? Как трябва да се промени това според вас?
От наша страна с непрекъсната работа с гимназии, училища и школи, като организираме множество практически обучения и срещи с бизнеса.
