На 9 септември 2013 година официално бе прерязана лентата на ГКПП “Маказа-Нимфея”, а в очакване бяха десетки българи, които искаха да преминат през новото трасе. Проходът свързва Кърджали с гръцкия град Комотини, а трасето е част от трансевропейския коридор номер 9 и осигурява най-прекия достъп от Централна България до бреговете на Бяло море.
Още преди да се навърши една година от откриването на новия граничен пункт, той дава ясна заявка, че е един от най-важните за страната ни.
Около Великденските празници само за 2-3 дни през “Маказа” са преминали над 4 500 автомобила. Откритият преди осем месеца пункт се оказа третият по натовареност по българо-гръцката граница след Кулата и този край Свиленград.
За първите три месеца от 9 септември до 9 декември 2013 година през прохода са минали над 86 000 коли и около 210 000 пътници в двете посоки. “Средно на месец през пункта “Маказа-Нимфея” трафикът е от 15 000 превозни средства, а от юни 2014 година те ще стигнат близо 50 хиляди”, прогнозират специалисти.
Според хората от Кърджалийско ползата от откриването на “Маказа-Нимфея” вече се усеща.
Още преди отварянето на граничния пункт в Кирково заработи супермаркет с гръцко участие. В него повече от половин година едни от най-честите клиенти са тези от южната ни съседка.
Така стана ясно, че “Маказа” ще вдъхне живот на районите около границата и най-вече ще е повод и причина за нови инвестиции – ще донесе големи пари за малките села.
Интерес към граничната община Кирково проявяват и други гръцки предприемачи. Вече е факт и първият сключен договор за изграждане на тютюнева фабрика в Кирковско, а инвестицията е на гръцки бизнесмени. Кметът на Кирково Сали Рамадан уточни, че гърците са платили цялата сума за терена от 30 декара в село Подкова.
През първите месеци на 2014 година започна проектиране на цеха и до края на годината инвеститорите обещават той да бъде готов. “Надавам се, че фабриката в Подкова ще заработи по-скоро, защото ще създаде 50-60 нови работни места”, каза кметът на граничната община, която е най-големият производител на ориенталски тютюн в страната.
“Търсят се големи терени за производствени нужди. Бизнесмени от Ксанти проучваха възможностите за разкриване на фабрика за производство на опаковки”, разказва още Рамадан. Проучват се и възможностите за изграждане на фабрика за производство на LED лампи и цех за преработване на зеленчуци.
Заради отлива от тютюнопроизводството стопани в Кърджалийско търсят алтернативна култура. В края на март тази година около 20 земеделци от Кърджалийско получиха първите семена от маслодайното растение синара. Това е маслодайна култура, от която се произвежда биодизел, а той става все по-търсен на международния пазар.
Първоначално със синара са засети около 50 декара в четири общини, в райони с надморската височина е от 200 до 600 м. Средно от декар се очаква 800 кг суха маса. Специалисти смятат, че ако маслодайното растение намери място в Родопите, това ще е предпоставка за нови работни места.
“Това растение е добре познато в съседна Гърция, а близо до граница край Маказа се намира и фабриката за преработка, с която се водят разговори да изкупува и наша продукция”, обясняват местните, които обаче се въздържат от коментар за прогнозните добиви в Източните Родопи. Това ще стане ясно чак догодина. Според тях не може да се каже, че синарата ще измести традиционната култура – тютюна, но може да носи добър допълнителен доход за хората.
Освен новите възможности и хоризонти, действащият бизнес в пограничните общини също се радва на разцвет. “Маказа” върна надеждите на собствениците, като им даде и възможност да мислят иновативно.
За времето след отварянето на граничния пункт собствениците на магазини в Кирково и Кърджали са доволни от гръцките си клиенти. Местните търговци предлагат стоките в лева и евро.
Гости от района на Комотини всеки уикенд са в Кърджали. Купуват най-вече строителни материали, бяла техника, хранителни продукти – кашкавал, колбаси, месо, мед, орехи, даже цитруси, защото всичко в България им е два пъти по-евтино. А опасенията на някои от местните, че заради гърците в района, ще се повишат цените, не се случи.
Освен пазаруването на храни и напитки, гърците не пропускат и да се повеселят в заведенията на Източните Родопи. В Кирково предпочитани са комплексите “Елит” и “Романтика”, а в Кърджали – заведенията край язовир “Кърджали”.
В Кирково през последните месеци отвори врати още един семеен хотел. “При нас за по 4-5 евро могат да обядват в хубав ресторант. Харесват и дискотеките ни. Младежи от Комотини са редовни наши посетители, идват още в петък вечер”, разказват хората.
Общинските кметове и областната управа в Източните Родопи отчитат възможностите, които дава международното трасе. Те вярват, че пътят и пряката връзка с Беломорието ще съживи икономиката в района и ще даде тласък за привличане на инвестиции.
Значението на новия пункт ще расте, защото трансграничният път през Маказа ще поеме автомобилния поток от Северна Европа към пристанищата в Александруполис и Кавала на Бяло море. По този начин ще се избегне преминаването на товарите през Босфора.
Сега приоритет за местните управляващи е изграждането и на околовръстния път на Кърджали, защото областният град не е подготвен да поеме интензивното движение на тежки камиони. Идейният проект вече е готов и се очаква до края на 2014 година да бъде приет и техническият, за да може строителството да стартира в най-скоро време. Така от Кърджали до Бяло море ще се стига за един час по първокласни пътища.
В Кирковско пък усилено търсят преподаватели по гръцки език. Преди 2-3 години в училището в село Чорбаджийско сформират групи с идеята да го изучават, но тя се проваля.
Животът обаче е доста по-различен, може би малко по-лесен – доста хора от граничната община работят в района на Комотини, а след отварянето на “Маказа-Нимфея” сутрин отиват, а вечер се връщат при семействата си.
