Последните две седмици се оказаха напрегнати за работещите в българското здравеопазване. Закъснение на екип на столичната Спешна помощ стана причина за поредния смъртен случай. Последваха заплаха за уволнение на директора й и лекарски протести в негова защита. Медиците поискаха още по-високи заплати и по-добри условия на труд.
Наболелите проблеми в здравеопазването отново излязоха на светло и изглежда така, сякаш нерешаването им ще е на дневен ред още дълго.
Потърсихме за коментар кмета на Кула Владимир Владимиров, който преди да поеме управлението на общината, се е запознал отблизо с проблемите в здравеопазването, тъй като по професия е лекар.
– Д-р Владимиров, до 2011 година, когато сте избран за кмет на Кула, сте оглавявали спешната помощ в Кула. Това означава, че познавате отвътре състоянието на това звено от медицинската помощ. Какво е то в община като Кула?
– Спешната помощ в Кула е много специфична. Ако в София, където живеят много хора на по-малка площ, то при нас живеят малко хора на голяма площ. Проблемът как да се стигне до тях е актуален и при нас. Спешното звено в Кула, което е филиал на центъра за спешна помощ във Видин, разполага с една линейка и един екип на смяна.
Ако отиде в село, отдалечено на 30 км от Кула, каквито села имаме, то не може да бъде оказана помощ на друг пациент по същото време. Това е парадоксално. На смяна се правят по 6-7 излизания, повечето не са възможни. Може и двойно, но ако болните са от града. Но те са повечето от селата на общината. Нашият филиал обслужва населението на 4 общини – Кула, Бойница, Грамада и Макреш. Ако се наложи да се закара болен до Видин, то разстоянието за един случай се увеличава с още 30 км.
– Не сте ли искали втора линейка?
– Не, на спешен филиал от нашия тип се полага само една.
– А колко медици работят във филиала?
– Откакто аз го напуснах, лекар не е постъпвал. Аз бях единственият и досега друг не се е намерил. Видинска област е на добро място по задоволеност с лекари на глава от населението, но те не са разпределени равномерно. Повечето са съсредоточени във Видин.
– Само ниското заплащане ли е причината за липса на лекари?
– Не само то. Но в нашите села живеят предимно възрастни хора. В самите села лекари няма, ето защо обикновено вечер те започват да се притесняват за състоянието си и търсят помощ. По телефона не може да се прецени кой случай е спешен, кой неотложен.
– Щом няма лекари, само фелдшери ли работят в кулския филиал?
– Да, само фелдшери, които са от старата школа. В момента са 11 на брой. Те са на пенсионна възраст, но се справят добре. По двама са на смяна и се въртят. Единият пътува с линейката, а другият приема пациенти на място. Тези, които идват със собствен превоз или на собствен ход. Те са и диспечери в центъра – приемат повикванията.
Аз обикновено оставах в центъра да приемам болни. Тръгвах с линейката, когато има родилка, тъй като съм акушер-гениколог по специалност, катастрофа или болно дете. Поемах по-трудните случаи.
– А какво става през зимата, когато селата са откъснати от пътищата заради снежните навявания?
– Преди две години сме ходили за болен с високопроходими машини на “Гражданска защита”, с БТР-и. Но съм имал и случаи, когато линейката стига до някъде, а до нея близките карат болния с шейна и кон.
– В Кула бе закрита и болницата. Усеща ли се липсата на здравно заведение в града?
– Усеща се, но болницата бе закрита през 2009 и никой не говори за повторното й откриване. От тогава обаче в града бе открит лекарски кабинет, който работи през деня. Идват лекари от Видин, които преглеждат на място. За един месец например минават по 30 лекари. Те не са в екипи, сами са. Това е все пак решение.
– Как вие виждате нужната реформа в спешната помощ?
– Всяко правителство започва с реформа в спешната помощ, но се вижда, че тя не дава добри резултати. Спешните отделения бяха прехвърлени към болниците.
Сега слушам за създаване на т. нар. малки “пироговчета”, т.е. екипи и линейки да има в кварталите, на възлови места, за да стига помощта по-бързо до хората. Това е хубаво като замисъл. Ако искаме да имаме добра спешна помощ, то най-напред трябва да се осигури техника за спасяване на човешки живот. След това да се обучат хора за системата.
Не може и без добро заплащане. Ако го има, то много млади лекари ще дойдат да работят в центровете.
– Под хора за системата имате пред вид парамедиците?
– Не само тях. Парамедиците са нещо малко над санитар, шофьор. Те ще знаят, ако човекът е в кома, какво да му направят, например. Фелдшерите обаче са по-доброто ниво. Те могат да извършват прегледи и да вземат самостоятелни решения за болния. Но у нас вече такива кадри от години не се обучават.
– Като кмет налагало ли ви се е да помагате спешно на болен?
– Да, аз съм лекар. Не отказвам при нужда помощ.
