Порталът на българските общини Kmeta.bg даде старт на четвъртото издание на конкурса “Кмет на месеца“, а през юни избрахме темата “Земеделие“.
Номинирахме кмета на Община Ново село Георги Стоенелов заради ангажираността му към развитието на земеделието в района.
Традиционно екипът на Kmeta.bg търси за коментар номинираните градоначалници, за да разкажат повече за дейността си.
По думите на Георги Стоенелов подобни инициативи, като “Кмет на месеца”, са изключително полезни.
– Г-н Стоенелов, на 10 юни стартира четвъртото издание на конкурса на Портала на българските общини Kmeta.bg “Кмет на месеца”. Как оценявате факта, че сте номиниран по темата “Земеделие”?
– Приятно съм изненадан. Не съм очаквал, но когато работиш в тази насока, няма начин да няма резултати. Вероятно, това което съм работил през цялото това време в общината, съм привлякъл вниманието на органите, който са ме номинирали в конкурса “Кмет на месеца”. Още веднъж казвам, че съм изключително изненадан.
– Колко са проектите, които общината организира с цел насърчаване на земеделието?
– Ние сме малка община, в която основен поминък и източник на доходи е земеделието. Едните са тези, които произвеждат, а другите – които получават рента. И едните, и другите са притеснени от това, какво ще се получи в края на годината, защото в крайна сметка, каквото се получи то се рефлектира и при едните, и при другите.
Ние сме връзката между едните и другите. По отношение на развитие на фермерството – тук сме слаби. Нямаме добре развито животновъдство на територията на Ново село. Имаме достатъчно да покрие нуждите на населението на общината. Основното, на което сме заложили е лозарството и винопроизводство.
Тази година се очертава изненадващо добра реколта.
Има заложени добри гроздове, в момента половината цъфтят и дай Боже те да вържат, защото времето може да окаже своето въздействие. До този момент се очертава добра реколта. Аз се радвам на природата за това, че сме помилвани от това, което се случва в България. Затова аз никога не съм си позволил, независимо, че и тук имаше малки катаклизми, не съм си позволил да търся средства от държавата, защото виждам какво се случва в повечето общини.
Но тук, което се случва е много добре – има и дъжд, т. е. влага, която е необходимо за зреенето на зърното, има и слънце – за да е сочно гроздето. Останалото остава в ръцете на добрия стопанин.
– Исках да Ви попитам по какъв начин държавата подпомага производителите в Община Ново село, но Вие казахте, че не търсите помощ от нея.
– Поне на този етап – не. Приемам го от двете страни, веднъж като регистрация и като производител. Сега ще дам пример – има един район, който се намира в ниската част на нашата територия близо да река Тимок. Той е над 1000 дка, която е малко под нивото на р. Дунав и при най-малки смущения с водите на Дунав, тази земя е залята. Повечето от зърнопроизводителите не застраховат своите насаждения, но не съм и много сигурен дали има подобна застраховка против наводняване.
Те са притеснени, защото трябва всичко отново да бъде преорано, защото с култури, които биха могли нещо да получат до края на годината. Държавата в такива кризисни моменти не може да субсидира, като например къщурката на някой е паднала, защото тя е построена незаконно или на неподходящото място.
Това важи и за зърнопроизводителите по същият начин. Земята е много богата и много благородна, те са засеели есента с пшеница, хубаво е тръгнала, но водата е потопила всичко. Това е изключително неблагоприятен момент. В този случай държавата трябва да помогне, защото това е нашият поминък на населението. Когато лицето Х е предоставило земята да е под аренда, той има договор и трябва по обратен път да заплати арендата, и когато не получи нищо се получава едно стълкновение между този който е дал и този който е произвел.
Държавата ни не е толкова богата, че да си позволи да дава средства за всяко бедствие, но според мен трябва да има редуциране в такива моменти да се подпомагат производителите.
– Каква част от населението в Община Ново село се занимава със земеделие?
– Цялата ни земя на територията на общината е обхваната от земеделски производители и кооперации. Нямам пустееща земя, нямам бели петна, нямам земя, каквато и да е да е останала и да не е обработваема. И друго нещо – външни фирми на нашата територия няма.
Новоселяни са умни хора и не залагат на нещо несъществуващо. 12 кооперации има в Ново село, които се отчитат и няма жалби, оплаквания или пререкания между едните и другите. Изпълняват си задълженията, а нещо което ми прави впечатление последните две години договорирана земя за 10 години при определена аренда, в договора не е посочено, че тя ще се редуцира, но независимо хората плащат на базата на това, което получават през годината. Това говори, че има дисциплина и уважение на производителите към собствениците на вината и това е много радостно.
– Насърчава ли общината повече хора да се занимават със земеделие?
– Нямаме форма за насърчаване. Цялата ни общинска земя е дадена на арендатори, та дори и съвсем малките парчета, които ни ги върнаха по чл. 19 от Закона за опазване на земеделските земи, аз съм я предоставил на тях, защото считам, че е по-добре земята да не е генератор на влечуги и плевели, а да произвежда.
Опитвам се максимално да ограничавам създаването на проблеми по отношение изготвянето на документи. Ние много добре работим и със земеделските производители, които искат да помагат както морално, така и финансово.
Ще разкажа за един случай, с което ще приключа.
По Програма за развитие на селските райони (ПРСП) спечелихме един проект за ремонта на черква “Успение Богородично”, която е втората по големина във Видинска област.
Там земеделските производители откриха и помогнаха финансово за обзавеждането на храма. Купиха от Сърбия за 3000 евро врати, полилеи за 4500 евро от Чехия, а сега се изписва олтара на черквата.
Това всичко помага, а това, което го правим ще остане за поколенията.
*Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” на www.kmet.kmeta.bg
