В продължение на десетилетия обичаният български актьор Мариус Донкин е един от водещите актьори в Народния театър “Иван Вазов”, няколко години е и негов директор. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, работи първо в театъра в Пловдив, а след това се мести на софийска сцена. Създал е редица театрални и филмови роли, като се започне от Ромео и се стигне до Момо в “Господин Ибрахим и цветята на корана”, донесла му много награди. Тази година Мариус Донкин заедно с омбудсманът Диана Ковачева връчиха наградите в конкурса “Кмет на годината” в най-голямата категория. Това стана на тържествена церемония на 19 септември в столичния хотел “Маринела”.
Г-н Донкин, конкурсът “Кмет на годината” се провежда вече за 11 година. Дълголетието е много отличителна черта, но не е характерна за много обществени начинания у нас.
Не може да се подмине дълголетието просто така, особено в наше време. Занимавам се с подобни конкурси, знам отлично. Горещо се надявам причините да са в условията, при които се провежда “Кмет на годината”. Всяка година се усъвършенстват и се доближават все повече до истината и справедливостта – два компонента, които са липсващи и дискредитиращи в нашия живот. Надявам се всички институции, които провеждат конкурси, да се съобразяват с тях. Другата причина за успеваемостта на конкурса е, че “потърпевшите” от добрата работа на кметовете гласуват за тях. Хората сами решават кои трябва да са победителите. Не мога да не дам своите акламации, защото в конкурса е включен и сектор “Култура” във време, когато държавата й е обърнала гръб.
Проблемите в културата са от десетилетия, все повече се задълбочават, вместо да се решават. Егото ли е основният проблем, защото ми се струва, че не винаги е въпрос на пари и възможности, както постоянно се афишира?
Темата е дълга, сериозна и тежка. По нея трябва дискусия, в която да излезе истината. Но се сещам за думите на голям наш творец, директор на Народния театър, който отново сме дръпнали в казана надолу и когато е бил предложен за Нобелова награда, е отпаднал, а именно – Пенчо Славейков. Той казва: “Театърът не е цирк, нито забавление. Театърът е висш културен институт на нашия народ за неговия език. Държавата, която знае какво прави, е наясно защо поддържа театъра”. Мисля, че това е достатъчен отговор.
Имате наблюдения не само върху столичната култура, но и върху регионалната?
Да. Това лято във Варна се проведе изключителен форум – театрален фестивал на монодрамата “Към звездите”, невероятно изживяване! За първи път се организира и среща дискусия между психоаналитици, лекари, артисти, културолози, музиканти, писатели, журналисти. Темата беше “Как мислим за креативността, лечението и интелекта?” в контекста на ограничението на телата, изкуствения интелект и душата. Участниците предложиха поглед върху процесите на съзидание, свободата на мисълта и тялото, творческия акт. За мен беше вдъхновение за много други идеи, които се надявам скоро да осъществя една по една.
Международният фестивал на монодрамата “Към звездите” е учреден през 2006 г. от Мариус Донкин, който е почетен гражданин на София и Варна, където до момента са проведени 10 издания на форума. През годините гости са били писателят и драматург Ерик Емануел Шмит и председателят на Международния театрален институт на ЮНЕСКО Тобиас Бианконе.
