Изследване на Института за пазарна икономика открои 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Това са регионите с най-силна икономика. На тяхна територия живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират траекторията за развитие на страната.
Общините, определени като икономически ядра, са двигатели на регионалната икономика в България, според експертите на ИПИ, те са лидери по произведена продукция и работни места и привличат голям брой работници от съседни общини.
Изследването извежда на преден план потенциала на районите да се развиват. Икономиките на Велико Търново, Габрово и Севлиево, както и на Плевен и Козлодуй биха имали различен мащаб, ако състоянието на инфраструктурата предоставяше по-благоприятни условия за интегриране на икономиките, каквото има в Южна България. Този факт извежда необходимостта от изграждането на АМ “Хемус” и скоростния път Русе – Велико Търново като ключови приоритети за региона. Това обстоятелство оставя в изолация икономическите центрове Плевен, Козлодуй, Велико Търново и Севлиево-Габрово. Липсата на добра свързаност и демографските процеси са основните предизвикателства пред икономическото развитие на региона, смятат експертите от ИПИ.
На този фон Велико Търново е в челната тройка на икономическите центрове, в които над 1/4 от населението има висше образование.
Икономически център Велико Търново
Велико Търново е сред центровете с най-висок икономически растеж в страната през последното десетилетие, движен най-вече от разнообразна и равномерно разпределена между ядрото и периферните общини преработваща промишленост. Пазарът на труда на този етап поддържа висока заетост и ниска безработица, а заплатите растат с добри темпове. Образователната структура на населението е една от най-благоприятните в страната: с много висшисти, малко хора с основно образование и малко неграмотни. Основният натиск е свързан с не добрите демографски показатели на населението.
Икономическият център Велико Търново се състои от пет общини – Велико Търново е ядрото, а Златарица, Лясковец, Горна Оряховица и Полски Тръмбеш са негова периферия, от която ежедневно за работа пътуват над 3 хил. души. Най-голямо значение за пазарите на труда в периферията има ежедневната миграция към ядрото от Златарица, където 20% от всички заети работят във Велико Търново. Центърът се е разширил значително през последните години, като досега част от неговата периферия беше само Лясковец. Община Дряново също е близо до включване, като към 2021 г. 7% от заетите пътуват до Велико Търново.
През 2021 г. стойността на произведената продукция на център Велико Търново достига 2,93 млрд. лв., или средно 21 хил. лв. на човек от населението. Центърът се отличава с една от най-бързо растящите икономики в страната, като добавената стойност се е повишила с 90% в рамките на последните 10 години, по-бавно единствено от центровете около Пловдив, София и Кърджали.
В сравнение с повечето центрове стопанската дейност на Велико Търново не е особено концентрирана, като 65% от добавената стойност се създава в ядрото, други 20% – в Горна Оряховица, а още 11% – в Лясковец. Водещият икономически отрасъл е преработващата промишленост с 32% от добавената стойност, следвана от търговията (22%), строителството (11%) и транспорта (7%).
Деконцентрацията на икономиката личи и по разпределението на най-големите работодатели. В центъра като цяло има множество индустриални предприятия с високи приходи и по няколкостотин работни места. Привлечените преки чуждестранни до края на 2021 г. са 30 млн. евро, от които 22 млн. евро във Велико Търново, а други 5 млн. евро – в Горна Оряховица. Цялостната инвестиционна активност е висока, като през 2021 г. разходите за придобиване на ДМА са 345 млн. лв., като от тях 66% са в ядрото, а 19% – в Горна Оряховица. Разходите за закупуване на машини, земя и сгради в търговията, транспорта и туризма са 106 млн. лв., предприятията в индустрията са инвестирали още 71 млн. лв., а в селското стопанство – 58 млн. лв.
През 2022 г. безработицата в икономическия център достига 4,8%, което е близо до средните за страната стойности. Според данните от преброяването от 2021 г. коефициентът на заетост е 64% – петият най-висок сред 16-те центъра в страната, а броят на заетите общо е 56 хил. души.
Значително по-висок е коефициентът на заетост в община Велико Търново – 69%. Повечето заети са в ядрото – 33,3 хил. души, както и в Горна Оряховица – 14,4 хил. души.
Размерът на средната заплата през 2021 г. за центъра като цяло е с 51% по-висок от този през 2017 г. и достига 1225 лв. средно брутно на месец – много близо до средните за страната стойности. Нивото на възнагражденията е относително равномерно разпределено по отделни икономически дейности, като най-високи са заплатите в ИКТ сектора – 3429 лв. на месец, както и в здравеопазването във Велико Търново – 2028 лв. на месец през 2021 г.
Центърът привлича мигранти, като през 2022 г. коефициентът на механичен прираст е средно 4,8%.
Образованието
Сред основните предимства на център Велико Търново е много добрата образователна структура на населението. Според данните от преброяването с висше образование са 27,5% от населението, като по този показател по-добре се представят единствено центровете около София и Варна. Същевременно делът на населението с основно и по-ниско образование е сред най-ниските – 21,4%, а неграмотните също са много малко – 0,6% от населението.
Добрата образователна структура е свързана и с добро представяне на учениците в центъра, като средната оценка на ДЗИ по БЕЛ през 2022 г. е “Добър” 3,78, а средният брой точки на изпита по математика след VII клас – 35 от 100. Учениците в община Велико Търново очаквано се представят чувствително по-добре.
● 2,93 млрд. лв. произведена продукция, и много бърз икономически растеж – 90% за десет години.
● Деконцентрирана икономика – 65% от добавената стойност във Велико Търново, 20% в Горна Оряховица, 11% в Лясковец.
● Индустриален фокус – 32% в промишлеността, 22% в търговията.
● Висока инвестиционна активност.
● Положителна миграция (4,8%).
● Добра образователна структура, с третия най-висок дял на висшистите (27,5%).
