Българската десница, която познавахме преди появата на ГЕРБ, се нарои и загуби своето влияние. Партии като ДСБ и СДС стигнаха до унизителната ситуация да си партнират с партията на Меглена Кунева, която не е в дясноцентриското пространство, и след това да играят поддържаща роля на ГЕРБ и по отношение на европейската десница, и по отношение на процесите в България.
Днес никой не си прави илюзията, че Реформаторският блок може да бъде само и единствено политическа патерица на ГЕРБ в управлението, категоричен е политологът Димитър Аврамов в коментар пред БГНЕС.
Интригата по отношение на предстоящите избори е дали Реформаторският блок ще премине изборната бариера и дали ще бъде припознат от ГЕРБ като партньор.
Това по същество е нормално. Не е нещо, което не бихме очаквали и не е непочтено, защото в политиката, когато една партия няма мнозинство, тя не е длъжна да търси партньори. Това се отнася и за ГЕРБ, и за Реформаторския блок. В същото време обаче това, което липсва на България от години, е тезисна десница, такава, която поставя ясни цели, гледа малко по-напред и се бори за обществено доверие въз основа на тези цели.
Партиите от Реформаторския блок все по-трудно се справят с тази задача и по същество изпадат в интриги и непрекъснати вътрешни пререкания и това поне на теоретично ниво отваря ниша за нови десни или десноцентристки политически проекти. Всеки опит да се появи такъв не бива да бъде пренебрегван, нито трябва да бъде отхвърлян.
Подозирам, че реакцията на Реформаторския блок и на тези, които са си сложили табелка от години, че единствено те са десни, ще бъде негативна към всичко ново, което се опитва да се структурира и да поиска доверие от дясноцентриското пространство.
Единственото нещо, което създава политически алтернативи, е акумулирането на доверие и политическото лидерство. Всеки нов субект, който успее бързо да акумулира доверие и да представи политически лица и лидери, на които хората вярват, може да постигне бързо добри резултати. Има умора от политическия живот у нас и хората трайно не вярват на нито един политически субект, дори на големите партии.
Отиваме пред урните все повече да гласуваме по инерция, смятайки кое е по-малкото зло, без да сме ентусиазирани и запалени от някакви политически идеи или водени от одобрението си към някого.
Това е нещастна демокрация. Не ни трябва такова нещо.
Работата на политиците е да ни дават позитивни цели и да ни увличат да ги следваме. От тази гледна точка всеки политически субект, който успее да направи такова нещо, има сериозни възможности за успехи и сериозни перспективи пред себе си, коментира Аврамов.
