За мен бедността, не е и никога не може да бъде порок.
Това са приказки на хора живеещи извън реалността и
най-вече на прездоволени такива. Както се казва в една
поговорка “Сития на гладния вяра няма”.
Шокираща новина тази сутрин обхвана медийното пространство. Семейство продава органите си, за да покрие кредитните си дългове и да не ги остави на децата си. Ужасна е тази новина за страна член на Европейския съюз.
Има много, ужасно много бедни хора, които са умни, чисти
и най-вече с чисти души. Има и ужасно богати хора мръсни
и в червата дори, с нисък морал, неуки, прости и първенюта.
Друга наболяла тема е да си тарикат в България. Според изследвания, около 260 хиляди българи на възраст между 15 и 29 години не правят абсолютно нищо – нито учат, нито работят, нито стажуват. Те съставляват почти една четвърт от поколенията, на които бяха възложени всички надежди за някаква промяна в България през идните 2-3 десетилетия.
„Простото обяснение е тежката икономическа ситуация. По-задълбоченият анализ обаче разкрива развихрилата се през прехода младежка субкултура на тарикатлъка“, казва в тази връзка социалният антрополог Харалан Александров.
Според него, у значителна част от младите се е установил бедняшкият вариант на хедонизма, при който бащиното наследство и наличието на минимални суми за алкохол, цигари и други „развлечения“ обезсмислят иначе присъщия за младежкия дух стремеж към развитие. Всичко е подчинено на принципа: “Вземи колкото можеш – сега и веднага!“.
Мисля, че физическата бедност на човека сама по себе си не е порок. Не можем да виним даден човек за това, че е беден, без пари
От друга страна липсата на пари може да е причинена от нежелание за полагане на труд.
Мързелът вече определено е порок, който в даден момент може да се окаже и обществено опасен. Бедният човек е лишен от някои блага, а това може да породи завист; да го подтикне към агресия; да го тласне към отчаяние и “давене на мъката” в алкохол, към кражба. Следователно бедността може да ражда пороци.
Въпреки че съществува и поговорката “Сиромах човек – жив дявол”, определено не може да се каже, че бедността е порок.
