Великолепната катедрала „Свети Александър Невски”- гордостта на София скоро може да посреща милионите българи и туристите от цял свят с мрачни сиви стени. Патриаршеската църква, построена преди век, се руши с всеки изминал ден, а поройните дъждове и градушките съсипват уникалните стенописи, някои от които вече безвъзвратно са загубени.
А от ден на ден състоянието на фреските, излезли изпод четките на художници като Ян Мърквичка, Антон Митов, Виктор Васнецов, Пьотр Мясоедов, Асен Белковски, Никола Петров, Никола Маринов, Цено Тодоров, става все по-окаяно. Някои от тях са съвсем избледнели, а от купола продължава да капе и при проливните дъждове, които напоследък се случват често.
Никога не е правен цялостен ремонт на храма, построен преди 100 години в чест на Освобождението от турско робство. Имало е само козметични реставрации, а преди 10 години бяха обновени златните кубета.
„Положението в храма е трагично. Хората идват да се молят за здраве и спасение, а свещениците, се молят Бог да спаси стенописите, защото никой не прави нищо и те бавно изчезват”, каза пред Kmeta bg., г-жа Мария Зъбова, която повече от 30 години бие канбаните на храма.
Срамно е, че нито Светият синод, нито държавата правят нещо, за да спасят катедралата, роптаят духовниците. По време на пороите църквата се превръща в езеро, едвам смогваме да съберем водата от пода, навсякъде от покрива и страничните стени има течове, сложили сме толкова кофи и легени, че то направо е срамота, разказват от храма.
Основната причина настоятелството на църквата да не предприема основен ремонт, макар че пари за това постоянно се събират, е, че „Св. Александър Невски” няма акт за собственост. Реално катедралата, в която служи патриархът и в която той бе интронизиран, е ничия. Липсата на нотариален акт означава, че най-богатата и красива църква у нас не е нито на Българската православна църква, нито на държавата, още по-малко на Столична община.
Още по-смущаващото е, че този въпрос изплува още в началото на 90-те години на миналия век и оттогава държавните институции и синодалните старци начело с патриарсите Максим и Неофит не могат да намерят решение на този огромен проблем. А църквата се руши – бавно, но сигурно! И докато светските и църковните деятели, които уж работят по ваденето на този прословут нотариален акт, се наумуват, може да се окаже така, че църквата ще хлопне врати – защото няма да има какво да покаже – освен мухлясали голи стени. Масивните златни и стъклени полилеи също представляват заплаха за стотиците хиляди поклонници, защото има опасност да се отчупят парчета от тях и да паднат върху главите на миряни и духовници. Само централният полилей тежи 2500 кг.
Реставратори коментираха , че за подобно грандиозно начинание, каквото е възстановяване на стенописите и за ремонт, ще са нужни поне 10 милиона лева.
От днес Криптата при храм-паметника „Свети Александър Невски“ се нарича Музей на църковното изкуство. Покрай предстоящото отваряне на БГ Лувъра върху нея се стоварва още един проблем – какво ще се случи със сбирката. Чуха се варианти иконите ще бъдат прехвърлени там и Криптата да престане да съществува като музей. От работната група, ангажирана с изграждането на експозицията на мегамузея, не издават дали тази идея е обсъждана. За част от арт съсловието обаче тя е абсолютно неприемлива. Доц. Ралица Русева, която е главен уредник на Криптата, също е разтревожена за бъдещето на уникалната сбирка, но засега се пази от подобни крайни изявления.
Въпреки всичко Криптата ще чества юбилей – 50 години. Подготвят се две изложби, клипове, които ще се въртят в метрото и каталог.
