Името Благоевград да остане в историята. И областният център на Пиринския край да бъде кръстен или Самуиловград, или Цар Самуил. Да бъде или да не бъде? Това предложение засега броди само из фейсбук, където 7200 души го подкрепят. Идеята е на писателя от Карлово Кирил Милчев. Инициативен комитет дори е изпратил петиция до президента Росен Плевнелиев с въпросното предложение.
Опитите за налагане на ново име на града в полите на Рила планина не са нови. През годините на няколко пъти общественици и политици пробват да прекръстят областния център, но така и не срещат подкрепа от населението. Най-сериозен е този през 1991 година, когато местният парламент изпраща предложение до президента Желю Желев да насрочи референдум. Но всичко спира дотам.
Един от идеолозите на комунизма Карл Маркс твърди, че историята се повтаря – първо като трагедия, после като фарс. Какво ще стане с поредния напън за прекръстване на Благоевград? Времето ще покаже. Но е факт, че към момента почти никой в града не подкрепя открито тази идея и този въпрос не е на дневен ред. Милчев твърди, че не иска да става кръстник на града, а само да се уважи един велик български владетел. На 6 октомври 2014 г. България ще отбележи 1000-годишнината от трагичната гибел на цар Самуил.
Повечето благоевградчани не са съгласни да станат нито “скаптопарчани”, нито “самуиловградчани”. Сред мотивите им и наложителната смяна на актове за собственост, на лични карти, на паспорти и на други документи. Почитането на една личност от българската история не е в това да кръстиш град на него, смятат хората. Подобна промяна въобще не стои на дневен ред и пред местната власт. Никъде никой не събира подписки в областния център за поредното предложение за смяна на името.
“Времето на възродителните процеси с промяната на имената на хората мина.”, казват негови съграждани. Те не искат нещо подобно да се случи днес с името на родния им град. Ако се стигне до това, то трябва да е следствие от волята на жителите на Благоевград. И на никой друг!
Кметът Атанас Камбитов: Не си струва да го коментирам
“Несериозно и не си заслужава да коментирам този въпрос. Няма място за такъв дебат, той не е актуален за нашия град и жителите му. Това е нещо, което е във фейсбук. В Благоевград такава дискусия няма. Затова няма смисъл да коментирам повече”.
Радослав Тасков : Някои хора търсят своите 3 минути слава
“Никой няма да подкрепи тази идея. Това е желанието на няколко души, които търсят своите три минути слава. И дори инициаторите не са от нашия град. Защо не сменят имената на своите родни населени места? А трупат известност в мрежата на наш гръб. С чужда пита помен правят. Този дебат се води само във фейсбук. Няма нищо официално при нас. Нито пък някой се е обадил, за да съгласува такова мнение и да иска нашата позиция. Няма благоевградчанин, който да е изразил на глас желание за промяна на името на града ни”.
Славчо Солаков : Помня празника и народните хора за смяната на името Горна Джумая с Благоевград
“Помня много добре онзи майски ден през 1950 г., когато тържествено смениха името на града ни от Горна Джумая /б.а.-джумая в превод от турски е петък/ на Благоевград. По този начин трябваше да се почете основателя на организираното социалистическо движение Димитър Благоев. На трибуната на площада бе министър-председателят Вълко Червенков. Аз съм бивш фелдшер и санитарен инспектор, по онова време бях на 13 години и живеех в квартал “Вароша”. Заедно с приятелите си пресякохме дървеното мостче над река Благоевградска Бистрица, за да стъпим на мегдана, който бе покрит с чакъл. На трибуните бе пълно с партийни функционери на БКП. Над главите им бе поставен портрет на Димитър Благоев – Дядото. След словото си министър-председателят Вълко Червенков дръпна надписа “Горна Джумая”, който бе над лика на Дядото. Под него се показа новото име на населеното място – Благоевград. Тогава никой не пита народа какво да е името на града ни. Беше си решение на партията и на народното събрание, излязоха с указ и готово. Никой обаче не се възпротиви. Всички празнуваха. Извиха се дълги народни хора, всеки гледаше да се хване до Вълко Червенков. Има много по-важни неща за решаване в обществото ни от това да се сменят имена на населени места. Най-страшни са батакът в здравеопазването, липсата на работни места и бягството на младите хора в чужбина. Както е тръгнало, скоро и градовете може да останат пусти заради родните емигранти. Ако зависи от мен, не трябва да се променя името. Свикнали сме. Вече 64 години сме благоевградчани. При цялото ми уважение към делото на цар Самуил. Но и Аврамовград да ни кръстят, нищо не мога да направя. Дано поне се допитат до жителите на града, все пак сме демократична държа”.
Калоян Ханджийски – лидер на ДСБ : Димитър Благоев не заслужава нашият град да носи името му
“Димитър Благоев не заслужава градът да носи неговото име и трябва да се преименува на древното си име – Скаптопара /б.а.-Горно пазарище/. Готов съм да организирам дискусия с историци и общественици, на която да бъде обсъдена идеята му. Личността на Димитър Благоев има спорна историческа значимост, а и няма никакъв принос за развитието на града. Дошъл е моментът, когато трябва да отсеем фалшивите герои и да преосмислим историята си. Виждаме, че през ден се боядисват паметници, което доказва, че имаме нужда от нов прочит на някои исторически факти. Най-много ми допада да възстановим древното име на областния център, което е Скаптопара. Но има предложения градът да се казва Самуиловград или просто Самуил. Собственото ми проучване показа, че най-малко поддръжници има Благоевград да върне турското си име Горна Джумая. 1/3 от жителите на Благоевград пък не знаят кой е Димитър Благоев”.
Коста Сандев – архитект, общественик, бивш зам.-кмет : Няма аргументи за смяна на името на Благоевград
“Против тази инициатива съм. Аргументите за ново име са слаби и нищожни. Признавам, че сегашното наименование е свързано с времето в средата на миналия век. През римско време името е било едно, през турско – друго, по времето на социализма – трето. Доста населени места и улици носят името на цар Самуил. Прави ми впечатление, че много млади хора са за запазването на името на града ни. Приемат го като част от битието си. Защото за всеки най-важно е собственото му име, а веднага след това – откъде е и кои са корените му. Не съм категорично против подобен дебат. Но приемам смяната на името на Благоевград като промяна на собственото си име. В повечето ми съграждани я има тази емоция. Тук не говорим за личността на Димитър Благоев, която за доста хора е спорна, но никой не е безгрешен. Но много чужденци, които идват тук, въобще не са наясно на кого е кръстен градът ни. За мен има нещо много хубаво в сегашното име – прилагателното “благ”, което означава сладък, добър. Затова харесвам това име”.
