Подобряване на реализацията на завършилите висши училища на пазара на труда, повишаване на дела на чуждестранните студенти и увеличаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища. Тези основни тенденции в тазгодишното издание на Рейтинговата система на висшите училища в България отчете министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков.
Министърът подчерта, че рейтингът е много важен за бъдещите кандидат-студенти и техните родители, защото дава данни за различните положителни страни на университетите. Също така показва и каква е значимостта на висшето образование в България от гледна точка на пазара на труда. “Сериозно намалява броят на безработните висшисти. Расте процентът на реализация в рамките на професии, които изискват висше образование. Нараства и доходът на завършилите студенти, като за някои професионални направления е между 4000 и 6000 лв”, посочи проф. Цоков.
Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 59% през 2023 г. при 54% през миналата година и при 46% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до над 2 200 лева през 2023 г. при 1839 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.
Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления “Медицина”, “Фармация”, “Стоматология”, “Военно дело” и “Математика”, а най висока сред завършилите “Социални дейности” (3,4%).
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите “Информатика и компютърни науки” и “Военно дело” (над 4000 лв.), следвани от тези, които са завършили “Металургия”, “Математика”, “Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми”, “Комуникационна и компютърна техника” и “Национална сигурност” (между 3000 и 4000 лв.). На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имат завършилите “Информатика и компютърни науки” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” – 6469 лв. (при 5592 лв. регистриран през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет – 5767 лв. (при 4333 лв. през миналата година).
Трите професионални направления с най-много действащи студенти през 2023 г. са “Икономика” с 24 906, “Педагогика” (16 900) и “Медицина” (12 660). Най-малко студенти се обучават в направление “Теория на изкуствата” – 48. Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е СУ “Св. Климент Охридски” – 19 167, следвано от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” с 16 226 и УНСС с 14 358 студенти.
В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 година до над 8% от действащите студенти през 2023 г. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията “Медицина” (57% от действащите студенти), “Стоматология” (46%) и “Ветеринарна медицина” (31%).
Рейтинговата система на висшите училища в България е достъпна на български и на английски в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg
