На среща с представители на общини, министерство на регионалното развитие и благоустройството, министерство на енергетиката, АПИ и др., Електроенергийният системен оператор (ЕСО) представи своята концепция за изграждане на близо 250 станции за зареждане на електрически превозни средства на територията на цялата страна.
Проектопредложението на ЕСО предвижда изграждане на зарядни станции в близост до подстанции на дружеството, в общински или държавни имоти. Идеята е станциите да послужат както за обществения градски транспорт, така и за частни електромобили.
На срещата бяха обсъдени възможните съвместни дейности по бъдещия проект, както и съчетаването на инвестиционните намерения, обект на подкрепа от Плана за възстановяване и устойчивост (схемата за електромобилността на градския транспорт, насочена към 40-те градски общини) и програмите с европейско финансиране 2021-2027 за развитието на електромобилността в страната ни. Финансиране за проекта ще се търси и от Модернизационния фонд към Министерството на енергетиката.
Предложението на ЕСО предвижда до 5 години на територията на цялата страна да бъдат изградени близо 250 станции за зареждане на електрически превозни средства. Проектът включва:
- Изграждане на национална инфраструктура за постепенно навлизане на електрическата и водородната мобилност на територията на цялата страна, включително в по-слабо развитите региони и общини;
- Обща национална платформа за управление на зарядна инфраструктура за алтернативни горива в България;
- Национална зарядна инфраструктура за електрически превозни средства в близост до подстанции, част от електропреносната мрежа на България;
- Национална инфраструктура за производство, разпределение, съхранение и зареждане на водород.
Възможният идентифициран подход за изграждането на инфраструктурата е чрез публично-частно партньорство между ЕСО и конкретни общини.
Пред участниците в срещата бе представена и презентация за създаването на Граждански енергийни общности. Основното предложение на ЕСО е основаване на изследователска компания с участието на заинтересованите страни и пилотно внедряване на решение за управление на производството и потреблението за общински обекти.
През 2024 г. ще видим началото на регионалните инвестиции в България с европейско финансиране от Програма “Развитие на регионите” 2021-2027 г. Целта й е Европа по-близо до гражданите чрез насърчаване на устойчивото и интегрирано развитие на всички видове територии и местни инициативи. Това обяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на програмата Ангелина Бонева.
Тя информира, че бюджетът на програмата е в размер на над 3,5 млрд. лв., които ще се вложат в регионите на страната чрез интегрирани териториални инвестиции и стратегии. Така има възможност при изпълнението на проектите да се кандидатства за евросредства от ПРР и още пет европейски програми, за да се постигне по-мащабен ефект, променящ цялостно средата на живот по места. Тя посочи конкретен пример – обособяване на индустриална зона в дадена община, за чиято инфраструктура може да се разчита на средства от ПРР 2021-2027 г., а с финансиране от програмата за развитие на човешките ресурси да се подготвят необходимите кадри за производствата.
По първата пилотна покана, която приключи през септември, са подадени 165 концепции за интегрирани териториални инвестиции от цялата страна, като заявените суми по тях надхвърлят 4 млрд. лв. Очаква се в началото на следващата година да завърши процесът на обновяване на Регионалните съвети за развитие в шестте района за планиране, които да започнат първична оценка на подадените проектни намерения с оглед избиране на най-приоритетните за региона.
“Впечатляващо от подадените заявления е, че на регионално ниво местните общности търсят комплексни решения, които вадят на преден план икономическо развитие, идеите са цялостни, с което се слага край на инвестициите на парче”, коментира още заместник-регионалният министър.
Бонева припомни, че в момента текат последните седмици на Оперативна програма “Региони в растеж” 2014-2020, която завършва с над 820 договора за над 3 млрд. лева.
Тя посочи и необходимостта от развитие на свързаността на Балканите и България, защото тя е ключова за отключване потенциала на региона. “Свързаността е пътища и магистрали, но Европа вече говори и за дигитална, енергийна, информационна и сателитна свързаност”, каза зам.-министърът. Според нея общото бъдеще трябва да се гради на талантите, които Балканите трябва най-после активно да привличат, за да може европейските млади хора и глобалната младеж да се заинтересува от региона.
“Научихме се с годините, че имаме нужда от два подхода, вградени в трансграничните ни програми. Единият подход е на стратегическите проекти. Има винаги нужда от инвестиции в стратегически двустранно или тристранно важни проекти. Вторият стълб са по-малките проекти, свързани с образование, култура и съвместни дейности. И двата елемента са вградени в нашите нови трансгранични програми”, обясни още Бонева.









