След победата си на евроизборите, ГЕРБ е във възходяща тенденция и влиза в кампанията с подкрепата на 36.2% от решилите да гласуват избиратели. Това показва проучване на “Алфа Рисърч” на старта на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори на 5 октомври 2014 .
За последните три месеца партията на Бойко Борисов увеличава преднината си пред БСП до 13 пункта. Партията разполага и с допълнителен електорален резерв от около 5 – 7% колебаещи се привърженици, но от кампанията зависи дали той ще бъде оползотворен или не,отбелязват социолозите.
БСП не задълбочава негативната тенденция от евровота, но все още е изложена на риск от изтичане на гласове. Социалистите получават подкрепата на 22.5% от твърдо решилите да гласуват в парламентарните избори. За разлика обаче от основния им противник ГЕРБ, техните възможности за разширяване на електоралното влияние са силно ограничени, тъй като продължават да търпят негативите от управлението на кабинета “Орешарски”. Потенциален риск за протестен вот срещу БСП има и от дясно, и от ляво. Поради това, очертаващата се интрига пред столетницата е какво ще направят разочарованите й симпатизанти – дали няма да отидат до урните, или ще дадат гласа си за други леви или националистически формации – АБВ, Патриотичен фронт, “Движение 21” на Т. Дончева.
При ДПС интрига няма. Партията влиза в кампанията като трета политическа сила и най-вероятно ще запази тази си позиция до края. Движението получава традиционната си подкрепа (12.1% от решилите да гласуват към момента), посочват от “Алфа Рисърч”.
Реформаторският блок удържа позициите си от евроизборите и стартира кампанията с подкрепата на 5.2% от решилите да гласуват. През летните месеци Блокът успя да преодолее един от най-сериозните проблеми на дясното през последните години -основно столичната си концентрация и към началото на септември вече има видима подкрепа в почти половината избирателни региони на страната. Рискови пред разширяващото се влияние на реформаторите през последните седмици се оказаха обаче част от кандидат депутатските листи, което доведе и до колебания в техните електорални позиции.
“България без цензура” е партията, която търпи най-сериозна ерозия в сравнение в европейските избори. ББЦ запазва шансовете си за представителство в парламента, но е в низходящ тренд и със значително по-скромна подкрепа – 4.4% от решилите за гласуват.
Две други формации са на границата на изборния праг от 4% – АБВ с 3.9%, Патриотичният фронт с 3.7%. Атака остава малко под тях – с 2.9% от решилите да гласуват. Резултатът за тези партии е силно зависим от степента, в която ще се мобилизира протестен вот срещу БСП. Колкото по-висок е той, толкова повече нарастват шансовете някоя от тях да премине 4-процентната бариера, и обратно.
От останалите партии, най-различими са “Движение 21” на Т. Дончева (1.5% от решилите да гласуват) и коалиция “Десните” с 1%.
От посочените електорални нагласи социолозите заключават, че е най-вериятна хипотезата за пет партиен парламент. Освен четирите сигурни участника -ГЕРБ, БСП, ДПС и Реформаторският блок, с най-високи шансове за влезе в него е ББЦ. Заради няколко други партии, които са близо до 4-процентния праг, обаче, е възможна “битка” за петото място. Хипотетичното изчисление на броя депутати при пет-партиен парламент само сред преминалите 4% партии показва ГЕРБ – между 105 и 110, БСП – между 63 и 68, ДПС – 35 – 38, Реформаторски блок – около 16, “България без цензура” – около 13. При такова разпределение на силите е налице възможност за сформиране на, макар и крехко, дясно-центристко парламентарно мнозинство между ГЕРБ и РБ.
По-малко вероятна към момента е хипотезата за силно фрагментиран парламент. Запазващата се висока степен на негативизъм (80%) към модела на досегашното управление, премества махалото в център-дясно и засилва нагласите за излъчване на стабилно правителство с ясна парламентарна подкрепа.
