Най-новият български игрален филм е лиричен разказ за непознатото, което носим у себе си.
Две момичета, които не се познават, сънуват едно и също място, един и същи град. Това е Сараево, столицата на Босна и Херцеговина. Градът, в който двете млади жени не са стъпвали. Постоянните им съновидения не им дават покой. Случаят ги прави приятелки в интернет и те взаимно разкриват невидимите си видения. И решават да се срещат в Сараево, за да разберат какво ги кара да сънуват този непознат град.
Това е началото на сюжета на най-новия български игрален филм „Три дни в Сараево“, който тази седмица излиза на екран. Получил се е поетичен разказ за пътуване към непознатото, за пътуване навътре в себе си, към забравените спомени и скритите в съзнанието ни усещания.
Основната заслуга за въздействащата лента е на Николай Тодоров, сценарист и режисьор на „Три дни в Сараево“. Той е завършил е режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Георги Дюлгеров. Талантът му прави впечатление още с неговата дипломна работа – филма „Минутите след това”, с който печели няколко международни отличия. Между тях са наградата „Jameson“ за късометражен филм на София Филм Фест, както и наградата на фестивала в Корк, Ирландия.
Сценарият на новия му филм е написан конкретно за Маргита Гошева, позната от сериала „Къде е Маги?“ . Режисьрът е провокиран от нейната неясна тревожност в търсенето да намери мястото си в света, което той много успешно е пренесъл и във филма. Другата актриса е Милиана Ленак от Македония, а второстепенните роли са поверени на звездите на босненското кино Сенад Башич и Драган Шувак.
И тази лента на Тодоров е била замислена като късометражна, но става по-дълга – 50 минути, и той решава да я остави в този формат. Признава: „Мисля, че дължината му в момента е единствено възможната.“ За вълшебното въздействие на това пътешествие към себе си има определен принос изящната работа на младия оператор Кирил Проданов, чиято сетивност отново силно впечатлява, както и в предишните му работи в други кинопроекти.
Музиката на композитора Христо Намлиев също прониква дълбоко в душевността на зрителя. Стига на този зрител да му е интересно какво го свързва с уж непознато, уж чуждо за него място, какво го кара там да се чувства извънредно добре, защо духът и атмосферата на даден град са му шокиращо близки.
Във филма фантастичното въздействие на Сараево отключва същността на героините и като през увеличителна лупа разглеждаме онова, което е загнездено дълбоко в паметта им.
Прожекциите на „Три дни в Сараево“ първоначално тръгват в „Дом на киното“, „Одеон“ и „Евросинема“, а скоро и в други градове.
