В дните преди изборите на 5 октомври kmeta.bg се свърза с обичаната българска певица Тони Димитрова, за да я попита за мнението й относно развитието на любимия й Бургас, предстоящия вот и нейните очаквания от политиците.
– Г-жо Димитрова, какво му липсва на вашия роден град Бургас?
– Аз не съм от тия, които ще отрекат хубавото. Ние имаме истински късмет да имаме кмет като Димитър Николов. Съвсем откровенно признавам, че съм била поддръжничка и на предишния кмет Йоан Констадинов и съм принципен човек и когато Николов спечели мандата, аз подкрепих предишния градоначалник, защото никога не напускам кораба, когато потъва. Въпреки това още първата година Николов показа, че той е човекът, защото всички говорят за нашия град и за неговото положително развитие. Винаги има такива които плюят, но е факт, че градът ни стана страхотен благодарение на кмета. Да той има поддръжката на ГЕРБ, но никой не може да отрече постигнатото. За Бургас единственото нещо което не харесвам е проблемът с боклука, който всеки хвърля навсякъде, но това не е кметска работа. Това е наша отговорност. Другото, което не ми допада е прекаленото застрояване и проблемът с паркирането по тротоарите, но това също е въпрос на дисциплина. През годините никой не се научи да бъде европеец в това отношение.
– Трябва ли хората да гласуват?
– Обезателно трябва да гласуват. След като си избрал да живееш в тази държава не може само да плюеш и нищо да не правиш. Ние, българите сме майстори на нищоправенето. Като отговорен човек гласувам и има само едни избори на които не гласувах досега само веднъж не успях да го направя. Когато има избори гласувам, защото щом съм избрала да остана в България не мога да седя безучастно. Първата крачка да си помогмнем е да отидем и да дадем нашия вот. Само тогава ще спрем нечистите намерения на някои политици, които искат да злоупотребят с доверието ни.
– Защо се обезверихме?
– Българинът лесно се обезверява. Това е част от манталитета му. Оказва се, че българинът не е боец. Ние сме оплаквачи и недоволници предимно. Като пример мога да дам откриването на една поредна магистрала и на втория ден хората изреваха: Къде са бензиностанциите?!, вместо първо да кажат “Браво!”. Такава сила има в българина за негативизъм, че ако тя беше впрегната, щеше да повдига планини.
– Какво не успяхме да преодолеем за 25 години преход?
– Не успяхме да се научим да казваме нещата такива, каквито са. През всичките тези години се спрягаха имената на политици за незаконни деяния и никой никога и никъде смело и ясно не ги назова.Чудовищният страх и безразличие вървят ръка за ръка с негативизма и обезверяването. Възмущавам се и от неистовия апетит за власт, на който се нагледахме. Чудя се откъде тази малка държавица събра толкова тарикати, мошенници и мутри!?
