На фона на свитото предлагане и голямо търсене на труд, всеки потенциален работник е важен за развитието на българската икономика. Владеенето на български език – поне на най-базово ниво – е сред основните изисквания за активирането на останалите извън пазара на труда хора. “Ограмотяването следва да е важна политическа цел. За да бъде постигната тя, е необходимо първо да е ясно накъде трябва да бъдат насочени усилията”, коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Очаквано, предвид бързите подобрения на обхвата на образователната система, делът на неграмотните сред населението под 14 годишна възраст е относително нисък – 1,26%, но достига 11% в община Твърдица, и по 10% в Крушари и Мъглиж. Има няколко видими клъстера с висока неграмотност сред децата в училищна възраст – в района на Сливен и Ямбол, както и край Кърджали, Добрич и Силистра. На тези места училищното образование все още видимо среща проблеми с обхващането на всички деца, както и с качеството на образование. Що се отнася до 15-24 годишните се оформя още един клъстер в района на Ловеч, както и няколко общини около Пловдив. Там е и общината с най-много неграмотни сред тази група – Перущица, с цели 28%.
При 25-34-годишните това географско разпределение се запазва, но със значително по-висок дял на неграмотните в малките общини около Пловдив и Стара Загора, както и отделни общини по границата със Сърбия. В групата на 35 – 44-годишните е най-високият среден за страната дял – 1,61%, като той е значително по-висок практически в цялата Югоизточна и Североизточна част на страната, както и в значителни части от Северния централен район, но и тук има значително струпване на общини с над 10% неграмотни в районите на Сливен, Ямбол и Стара Загора. Разпределението е аналогично и 45 – 54-годишните, където средната стойност отново е висока – 1,51%. Сред по-възрастните дяловете на неграмотните намаляват значително, до под 1% за групите на 55 – 64 и 65 и повече години, като и те следват аналогично географско разпределение.
“Видимо от разпределенията, разрешаването на проблема с неграмотността се нуждае от многопластов подход, в който участват повечето обществени системи”, убеден е Адриан Николов. Според него докато при младежите за това е отговорно най-вече училището, то връщането на по-възрастните към усвояването на фундаментални умения като четене и писане по-скоро се пада на бюрата по труда и работодателите. “Предвид отчетливата териториална концентрация, успехът ще е и тясно обвързан с политиката за интеграцията на ромите. Повече от ясно е обаче, че проблемът с неграмотността далеч не е решен, а досегашните усилия не са се увенчали с успех”, коментира в заключение специалистът.








