Едно любопитно малко дете се крие в короната на голямо дърво. Под него белобрад и добродушен старец, тръгнал към морето, сяда за да си почине. Забелязва момичето в клоните и решава да го развесели с фокус. А кой не обича фокусите и магиите? Всички се захласваме по тях, нали? Може би защото е приятно смайващо, когато невъзможното изглежда лесно и напълно постижимо. Когато предмет изчезне или се появи пред погледа ни в миг, дошъл или отлитнал в прозрачния въздух – карта за игра, букет, заек или пък цигулка…
Сигурно обичаме тези трикове защото те подсказват, че светът и животът крият всякакви вълшебства, че приятелството, надеждата и радостта са винаги възможни, че всеки миг може да ни изненада със своята магия, стига да не се крием твърде упорито в клоните на своето дърво.
Ако сте на тази вълна, вашето място е Театър 199 “Валентин Стойчев”, където може да гледате “Кики и Бозо” – заглавие от детския афиш, от Андреа Вълеан. Следващите представления са на 3 и 17 март. Пиесата се поставя за първи път у нас. Участват Ангел Калев, Анна-Валерия Гостанян, Велислава Маринкова и Евгения Ангелова.
Андреа Вълеан е известен драматург и режисьор от Румъния. Завършила е Университета за театрални и кинематографични изкуства в Букурещ и е един от основателите на “dramAcum”, проект, насърчаващ млади творци в сценичните изкуства. Тя също така е признат и награждаван сценарист и филмов продуцент на повече от 30 заглавия.
През 1998 г. прави своя дебют с “Когато искам да подсвирквам, си подсвирквам” в Националния театър в Муреш, Румъния. През 2010 г. филмът по тази пиеса е отличен на фестивала “Сребърна мечка” в Берлин. През 2000 г. пише пиесата “Последната игра на Таро”, номинирана за наградата “Унитер” за най-добра пиеса на годината в нейната родина. През 2004 г. я поставя в Еврейския държавен театър в Букурещ.
През 2001 г. Андреа Вълеан е на драматургичен стаж в “Роял корт тиътър” в Лондон и също получава приза “Трансевропейски сценарий на Еврика”, Истанбул. През 2002 г. написва (едновременно на румънски и английски език) “Кики и Бозо”, като част от “Детската работилница за драматургия на Македония” в Скопие и Охрид. Семинар, проведен под ръководството на Лена Фридел, драматургът на шведския Театър “Бака”. През 2007 г. пиесата е поставена в Националния театър в Тимишоара. Поставяна е още неколкократно в Румъния, а също и в Словения, Сърбия, Хърватска и Швеция.
“Написах „Кики и Бозо“, когато бях бременна с Илийе, първото ми дете. Като бъдеща майка имах някои тревоги и те сякаш вдъхновиха историята, която стана обръщение колкото към новия за този свят човек, толкова и към мен самата. Едно подсещане, че животът е красив. От самото начало, та чак до неговия край. И отвъд познатите ни граници. “Кики и Бозо” си остава моята любима пиеса и нямам търпение да се срещна с постановката, която предстои в София”, разказва Андреа Вълеан.









