
Българската православна църква почита паметта на света Злата Мъгленска днес, на 18 октомври. През 2009 г. тя е приета като покровителката на българите, живеещи в чужбина. Днес имен ден празнуват всички, носещи имената Златко, Златка, Златан, Златомир, Златомира, Златина, Злата, Златозар, Златослав, Лука, Лукреция и Лукан.
Злата Мъгленска е българска и гръцка светица и великомъченица, живяла през XVIII в. по време на османското владичество в Македония. Историята разказва, че е родена в бедно семейство в село Слатина, област Мъгленско. Славела се с рядка красота, смиреност, благочестивост, духовна чистота, твърда и непоклатима вяра в Господ.
На много от иконите Злата е изографисана с българска национална носия, но родното й село днес попада в териториите на Гърция.
През 2009 г. по идея на български историк Мъгленска е избрана за покровителка на българите в чужбина. На нейно име е кръстена и наградата Българка на годината.
Според житието на светицата млад турчин я издебнал и отвлякъл. Той поискал от нея да приеме мюсюлманската вяра и да се омъжи за него, но Злата отказала. Поробителите се опитали да принудят Злата да приеме мохамеданската вяра, като повлияят чрез родителите и трите й сестри. Поразени от страх, родителите и сестрите започнали да уговарят Злата да приеме мюсюлманството, но тя упорито и непреклонно отказвала.
Тогава турците започнали безмилостно да изтезават младата българка. В продължение на 3 месеца всеки ден я биели с тояги и да узрязват парчета от кожата й. Потоци кръв се леели от нея.
С нажежена желязна пръчка проболи главата й от едното ухо до другото. След като не успели да принудят младата българка да се потурчи и омъжи на сила, на 18 октомври 1795 г. я обесили и насекли тялото й на парчета.
Заради безмилостните страдания, на които била подложена, Злата Мъгленска е канонизирана. Българската православна църква почитат паметта й на 18 октомври всяка година. Гръцката православна църква, както и Сръбската, Руската, Македонската и други православни църкви я честват на 13 октомври, както е записано в основния източник на житието й – Нов мартирологий на преподобния Никодим Светогорец.









