България и Румъния не са обвързани с Русия под каквато и да било форма – политически или институционално.
Това смята ръководителят на брюкселското бюро на германската Фондация “Наука и политика” Душан Релич. “През последните 20 години правителствата на двете държави направиха всичко възможно, за да се покажат като добри съюзници на Запада. Един пример – през 1999 г. Букурещ и София отказаха да предоставят въздушното си пространство за руски самолети на път за Сърбия по време на косовската криза. До голяма степен това тяхно поведение изигра решаваща роля за приемането им по-късно за членки на НАТО и ЕС”, каза Релич пред Дойче веле.
“Южен поток” е проект, от който се интересува не само Русия, но и редица страни от ЕС. Проектът също не бива да се разглежда като икономически лост в ръцете на Москва за разширяване на руското влияние над страните от Балканите, убеден е експертът. Ето и неговите аргументи: “Това е проект, в който участват две страни: т.е. не само Русия, но и редица държави-членки на ЕС – Италия, Словения, Хърватия, Унгария, Румъния и България. Всички те имат интерес от това тръбата да бъде построена. Някои от страните от Западните Балкани като Босна, Сърбия, Косово, Македония също имат интерес, най-вече защото се надяват да печелят от транзитните такси. Знаейки всичко това, няма как да се твърди, че Русия се възползва от проекта, за да обвърже по-тясно към себе си тези страни. Самите факти опровергават такъв извод”, посочва Душан Релич.
Русия не разполага с нужното влияние, за да попречи на приемането на нови държави в ЕС, нито пък има някакъв интерес да прави това, казва по-нататък германският експерт и добавя: “Русия обаче ще се опита, навсякъде където може, да попречи на приемането на Босна, Сърбия и Черна Гора в НАТО. Но като говорим за възможното дестабилизиране на региона трябва да погледнем към икономическата ситуация там. Тъй като ЕС е основен търговски партньор за страните от Западните Балкани, последиците от дълговата криза в ЕС се стовариха с пълна сила и върху тях. От 2009 година насам в региона на практика няма никакъв икономически прираст, нито съществени западни инвестиции, а и паричните трансфери на гастарбайтерите намаляха значимо. Затова държавите в региона търсят нови търговски и инвестиционни партньори. А Китай, някои арабски държави, Турция и Русия проявяват подобен интерес. Когато страдаш от това, че най-важният ти търговски партньор се бори с тежка криза, в случая ЕС, няма нищо по-естествено от това, да се оглеждаш за други възможности”, казва Душан Релич.
Германският експерт е на мнение, че след анексирането на Крим в Европа действително е възникнала съвсем нова геополитическа ситуация: “Русия може и да е проблем за Източна Европа и за източноевропейските държави, но не смятам, че тя застрашава сигурността на Западна Европа. На фона на кризите южно от ЕС – в Средиземноморския регион, и източно от ЕС – в Украйна, а може би и в Молдова, ЕС е просто загрижен да не би и в югоизточната част на континента да пламне нов пожар – като по времето на югославските войни. Задача на бъдещето е да се изгради един нов европейски ред за сигурност, но тази задача може да бъде постигната единствено чрез взаимодействие с Русия и със САЩ. Ако се допусне конфликтната ситуация в Източна Европа да се задълбочи допълнително, това действително ще навреди на Европа дългосрочно”, посочва Душан Релич.
Той е на мнение, че Русия няма реална възможност да оказва политическо или военно-политическо влияние над страните от бивша Югославия и Албания. Той посочва две причини за това. “Първо – в Сърбия, а и в другите държави от региона няма нито една партия, която да се е обявила против членството в ЕС; и второ – след края на Студената война се появиха редица нови натовски държави в пространството между Балтика и Черно море, което осуетява възможността на Русия да прояви военна сила в района край Адриатика. В региона на така наречените Западни Балкани междувременно има три държави-членки на НАТО – Словения, Хърватия и Албания. Усилията на Македония за прием в Алианса засега се блокират от Гърция, заради нерешения спор за името на страната, а тези на Черна гора се подкопават от корупцията по високите етажи на властта.
Сърбия още дълго време няма да е в състояние да се присъедини към НАТО, защото травмата от натовските бомбардировки преди 15 години все още не е зараснала. Едва около 12% от населението на страната в момента би подкрепило подобно членство, докато близо 70 на сто са против. Ако обаче попитате сърбите дали са за влизане в ЕС, мнозинството ще ви отговори утвърдително. В този смисъл смятам, че за момента няма нито политически, нито военно-политически предпоставки за увеличаването на руското влияние в региона”, казва Релич.
