“Оперативна програма “Транспорт” в сегашния период има сериозни изоставяния в някои от проектите. Притеснени сме основно в първа приоритетна ос, където са железопътните проекти, и във втора приоритетна ос, където са магистралите”.
Това заяви в Русе министърът на транспорта Ивайло Московски. Според Московски това се дължи на недалновидност в законодателните решения и на липса на политическа мотивация за напредък във всички проекти.
“Бих откроил като основни проблеми липсата на възможност и механизъм за приключване на отчуждителни процедури, много бавното издаване на строителни разрешителни. Това е поради разделянето на МРРБ. Така че щетите са нанесени, някои от проектите са с повече от година забавяне. Искрено се надявам в следващите няколко месеца тези проекти да възвърнат своето темпо на изпълнение, така че догодина да не загубим пари. За момента не съм голям оптимист, но вярвам на екипа, който работи”, коментира министърът. В момента програмата е на около 70 % усвояване.
За периода 2014-2020 година транспортното министерство вече е подало формата на оперативна програма. “Вътре проектите са разписани с т.нар.малък овърбукинг, т.е. над всяка приоритетна ос имаме малко наддоговаряне на средства, което означава, че в крайна сметка имаме някаква гъвкавост от резервни проекти във всяка една приоритетна ос. Ще разчитаме и на финансовия инструмент “Свързана Европа”, където също имаме заложени проекти, и разбира се, на плана “Юнкер”, където са заложени доста инфраструктурни проекти на държавата”, обясни Московски.
Министърът каза, че по време на изминалото посещение в Белград е представил на китайската делегация цял списък с около 20 проекта.
Съществува обаче проблем, който засега не може да бъде преодолян – китайските инвеститори търсят държавна гаранция за всеки един инвестиран лев в държавата. “Ние не можем да я осигурим, защото, първо е нарушение, и второ, дори да искаме дерогация за държавна помощ от Брюксел да ни разрешат за определени проекти да осигурим такава държавна гаранция, не знам дали китайският капитал би бил най-евтин за нас. При нас проблем е, че давайки държавна гаранция, това означава, че отиваме към дефицита. Така че затова по-скоро ние трябва да реферираме към инструмента на Юнкер, който предвижда пари от ЕИБ, заедно с тези от Еврокомисията, да служат като такъв тип, включително и държавни гаранции, които обаче по решение на комисията няма да се отразяват на държавния дефицит. Т.е. дори там да си позволим да реализираме проекти , ползвайки тези средства като вид държавна гаранция, те няма да влязат в дефицита”, обясни Московски.
