Има една равносметка, която трябва да се премълчи в края на годината. Тя обаче остава да боли в душите и домовете, които са зачернени. За последните 5 месеца 3 взрива отнеха живота на 16 работника.
През август завод “Терем” в Костенец се взриви при утилизация. Чудото стана и градът не даде жертви. Размина се само с материални щети – изпочупени прозорци. Горни Лом и Мъглиж обаче се зачерниха и обявиха Ден на траур.
През октомври 15 души отидоха курбан в Горни Лом. Завод “Миджур” се взриви при утилизация за гръцки мини. Преди седмица нещастието сполетя и Мъглиж. Експлозия в завода за фойерверки и патрони “Балиста” отне живота на 51-годишният Веселин. Ранените са десетки – осакатени и обгорени, но те не се броят, защото са оцелели. А на психологическите им травми не се отдава значение.
Свикнахме с нещо, което не трябва да се свиква – загинали по време на работа. Свикнахме, че важното е да има работа. За последните 5 месеца свикнахме с процедурите на държавните институции – След дъжд качулка!
