Проучваме системно по време на всички избори психологическите профили, начина на живот, емоционалното състояние, психично-здравния статус на хората, които не гласуват. Последното голямо изследване беше през миналата година след поредните избори за парламент. Тогава обхванахме 1836 икономически активни българи, без пенсионери, студенти и безработни. Това обясни социалният психолог проф. Пламен Димитров от Дружеството на психолозите в България, който е член на Европейската федерация на психологическите асоциации, цитиран от БНР. 25% от хронично негласуващите българи са хора, които живеят градивно и имат реални постижения, занимават се с дейности, ориентирани към развитие и реализация. “Това е много важна група, която не участва на избори”, очерта една от групите в изследването той.
Почти половината от участниците в миналогодишната извадка сега са откликнали да се включат отново. Те са били питани какво би ги мобилизирало да гласуват на 9 юни. Открояват се 7-8 фактора. Според психолога е важно да има чуваемост на тези аргументи, “напук за всички удобни на водещите политически сили послания”, които искат да вземат властта само през твърдите си електорати. Първи фактор с най-голяма тежест е истинската, неподправена загриженост на кандидатите за благополучието на обикновените хора в България. На второ място е политическата чувствителност към всички заинтересовани страни, умение да се общува отблизо и открито.
“Очакват кандидатите да са чувствителни за различните дневни редове в обществото. Да излязат от рамката на своите партийни програми”, посочи Димитров.
“42% от хронично негласуващите са на ръба на прегарянето, с тревожно-депресивно нагласа, имат много проблеми, които не се решават от политическите играчи и не влизат в държавните политики”, подчерта Пламен Димитров, като припомни част от резултатите на последното изследване.
“Хората очакват решителни хора да се стремят към законодателната власт и изпълнителната, но които не са самовлюбени, които имат зряла увереност в себе си. Които да ги представляват, защитават и да им дават не просто сигурност и подкрепа, ангажираност, която се измерва с практики и между изборите”, добави той.
Терминът наказателен вот за психолозите е твърде генерализиран. “Една трета от негласуващите са агресивно-защитни и натрапчиво критични”, отбеляза Димитров. По думите му част от тези хора са перфекционисти, с много високи стандарти, които никой не покрива. В тази група са и т.нар. властохолици, които биха искали самите те да бъдат избирани.
Общо 75% от изследваните лица са със средно и на границата на високо ниво на емоционално прегаряне. Сред водещите емоции при тях са агресивност и отчаяние – от мен нищо не зависи. “Гневът обаче може да се трансформира както в конструктивна, така и в патогенна насока”, обясни Димитров.
“Трети ключов фактор е почтеността – да познават биографиите на кандидатите в дълбочина, да ги видят в ежедневния им живот, а не по плакатите”, посочи в заключение психологът.
