Античната крепост край Монтана е малко известна, въпреки че за нея да се знаят много неща. През миналата година тя бе реставрирана и отворена за туристи. Но за година популярност не се добива. Затова правителството я включи в списъка на 50-те забележителности, които си струва да бъдат посетени от наши и чужди туристи.
Изследователят на крепостта – вече покойният археолог Георги Александров, на практика е възстановил това, което до 1968 година, когато започват разкопките, е останало от римския градеж. Той е стигнал и до годината на изграждане. Местните траки не се примирили с настаняването на римляни по техните земи и вдигнали въстание. Пратената да го потуши Първа Сугамбрийска кохорта не се върнала обратно, а останала за един век на лагер край селището, на което дали името Монтана.
До 134 година то е било само укрепление, но през 161 година императорът му дава муниципиално право – т.е. право на град със своя териотория от Хемус до Дунав. Освен първата кохорта, в него често пребивавали различни войскови части – четвърти Флавиев легион, първи Италийски, трета сборна кохорта начело с командирите им.
Възникналият град и региона му били включени в провинция Долна Мизия. Войните от първата кохорта са оставили печата си върху тухли, от които става ясно кой и какво строи – Публий Аелий Антонин, през средата на третия век – порта с кула.
Основите на крепостта са вкопани в дълбока скала, а зидовете имали дебелина до 3 м. През четвърти и пети век около крепостта били издигнати втори стени заради опасност от варварски нашествия. На различни разстояния от крепостта при Чипровци и връх Стовци имало стражеви кули. От тях бил наблюдаван добивът на злато от Огоста, както и превозването му до Рациария, главният град на провинцията и към Рим.
Наред с крепостта, римляните строили и битови, стопански и културни сгради. Знатните са живеели в големи жилища – една от разкритите вили има площ от 900 кв. м. Първоначално са били правоъгълни, но след това и с полукръгли абсиди. В тези вили са добре запазени отоплителни инсталации, тухлени и хоросанови подове, поставени върху колонки, за да се загряват с топъл въздух отдолу.
Разкрити са и множество стопански сгради – складове за зърно и др. Отоплителна инсталация от този вид се открива за първи път у нас.За първи път у нас във вила 2 са разкрити и мавзолеи над земята, с по една или две вкопани гробници. В едната е открит мраморен саркофаг.
Много от откритите каменни надписи и плочи могат да се видят в лапидариума, който се намира не далеч от центъра на града. Най-често срещаният образ е на богинята Диана, но има и на Хермес, Ескулап и др. Диана е представена в нейната позната поза с лък в лявата ръка и с опъната тетива в дясната. На кръста и има сноп със стрели, а хитонът и, развят в нежни дипли, издава младо и красиво женско тяло. От каменни надписи става известно и името на лекаря Аурелио Артемо, живял през средата на втория век. Той е лекувал войните, но вероятно и гражданите извън крепостта.
Пак от каменни надписи е известно и името на скулптора Стаурнин, който е изработил част от откритите статуи.
Разкопките в крепостта продължават и до днес. Сега техен ръководител е Гергана Кабакчиева от института по археология при БАН. На бял свят излизат още статуи, надгробни паметници с имената на починалия и на този, който е изградил паметника. Освен надписи, на камък може да се види и военната диплома на един от войните, отбранявали крепостта.
Във величествения си вид тя съществува до 6 – 7 век, когато по тези места се заселват славяните. Една от кулите и съществувала до 19-ти век.
Пътешественикът Каниц я описва като “надвиснала над града”. Разрушена е за строителни материали, когато преди 120 години славянското селище Кутловица е обявено за град. Местните започнали да покриват улиците на града с камъни, взети от крепостта.








