Всяка година губим население, равно на населението на областен град. Това сочат данни на Националния статистически институт.
Населението на България към 31 декември 2014 г. е 7 202 198 души. То е намаляло с 43 479 души в сравнение с 2013 година.
В сравнение с 2013 г. населението на страната намалява с 43 479 души, или с 0.6%, сочат данните на Националния статистически институт.
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (27.9%), Габрово (26.7%) и Ловеч (25.6%). Общо в седемнадесет области този дял е над 20.0% от населението на областта. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 16.5%, Благоевград – 17.5%, Варна и Бургас – съответно 17.6 и 17.7%.
Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2014 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 440 329, или 20.0% от населението на страната. В сравнение с 2013 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 3.1 процентни пункта.
Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18.0%, и Бургас – 15.2% от населението на областта. Общо в шестнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в област Габрово – 11.3%, следвана от област Смолян – 11.5%, и областите Перник и Кюстендил – съответно 11.8 и 11.9%.
Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.2 години в края на 2014 година.
Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.1 години, а в селата – 46.0 години.
Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени2 при определянето на възрастовите граници при пенсиониране. За 2014 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст се запазват както през 2013 г. – до навършването на 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2014 г. е 4, 403 млн., или 61.1% от населението на страната, като мъжете са 2 310 хил., а жените – 2 093 хиляди. Броят на трудоспособното население намалява с над 68 хил. души, или с 1.5% през 2014 г. спрямо предходната година. Към края на 2014 г. над трудоспособна възраст са 1 734 хил. души, или 24.1%, а под трудоспособна възраст – 1 065 хил. души, или 14.8% от населението на страната.
Териториално разпределение на населението
Към 31.12.2014 г. в градовете живеят 5 267 480 души, или 73.1%, а в селата – 1 934 718 души, или 26.9% от населението на страната. Към края на 2014 г. населените места в България са 5 266, от които 257 са градове и 5 009 – села. Разпределението на населението по населени места в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение, а така също и от административните промени в селищната структура на страната.
През 2014 г. с решения на Министерския съвет са закрити две населени места, като едното е присъединено към друго населено място. Към края на годината населените места без население са 164. Най-голям брой населени места без население има в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали – съответно 61, 57 и 11. В 1 135, или в 21.6% от населените места живеят от 1 до 49 души включително. С население над 100 хил. души са седем града в страната, в които живеят 34.6% от населението на страната.
Към края на 2014 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 264 общини.
Статистически райони
Близо половината от населението на страната (49.6%) живее в Югозападния и Южния централен район, като тяхното население е съответно 2 125 хил. (29.5%) и 1 446 хил. души (20.1%). Югоизточният и Североизточният район са следващите по брой на населението – съответно с 1 059 хил., или 14.7%, и 950 хил. души, или 13.2% от населението на страната.
В Северния централен район живеят 826 хил. души, а в Северозападния – 797 хил. души, или съответно 11.5 и 11.1% от населението на страната. През 2014 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2013 г., като най-голямо е намалението в Северозападния – с 1.6%, а най-малко – в Югозападния район – с 0.1%.
Области
Най-малка по брой на населението е област Видин, в която живеят 93 361 души, или 1.3% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) – 1 316 557 души (18.3%). В шестнадесет области населението е под 200 хил. души и общо в тях живеят 30.6% от населението на страната. С брой на населението от 200 хил. до 300 хил. души са шест области, които обхващат 20.5% от населението на страната.
Шест са областите с брой на населението над 300 хил. души, като в първите три от тях – София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (34.2%). Две са областите, чието население се увеличава през 2014 спрямо 2013 г. – София (столица) – с 0.5% и Кърджали – с 1.0%. При всички останали области има намаление на населението, като най- голямо е то за областите Видин – 2.2% и Смолян – 1.9%.
Общини
Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 66 общини с население под 6 000 души живее едва 3.5% от населението на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хил. души живее 40.2% от населението на страната. Най-голяма по брой на населението е община Столична (1 316 557), следват общините Варна (344 775) и Пловдив (341 567). Най-малката община в страната е Трекляно – 625 души.
Раждаемост
През 2014 г. в страната са регистрирани 68 083 родени деца, като от тях 67 585 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се увеличава с 1 007 деца, или с 1.5%.
Равнището на раждаемостта в България е малко над нивото на раждаемостта в Испания и Румъния – по 9.1‰, и Унгария – 9.0‰.
С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз са Германия, Гърция и Италия – по 8.5‰. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.4‰, София (столица) – 10.5‰, и Бургас – 10.2‰. Освен в тези три области по-висока от общата за страната е раждаемостта в областите Варна, Ямбол и Пловдив – по 9.8‰, следвани от Пазарджик, Стара Загора и Кърджали – съответно 9.7, 9.5 и 9.4‰. Във всички останали области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян (6.4‰), Габрово (6.6‰) и Видин (7.0‰).
Смъртност
Броят на умрелите през 2014 г. е 108 952 души, а коефициентът на обща смъртност1 – 15.1‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 4 607 случая, или с 4.4%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.
Смъртността сред мъжете (16.1‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.1‰). През 2014 г. на 1 000 жени умират 1 082 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.6‰) отколкото в градовете (12.7‰).
Вътрешна и външна миграция на населението
През 2014 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 94 520 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 45.7% са мъже и 54.3% – жени. По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 – 39 години (35.8%), следвани от лицата под 20 години (25.3%). Значително по-малък е делът (17.2%) на 40 – 59-годишните и на тези на 60 и повече навършени години – 21.7%.
Най-голямо териториално движение има по направлението „град – град“ (43.5%). Значително по-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направлението „село – село“ (9.2%). Относителният дял на преселилите се от градовете в селата (26.3%) е по-голям отколкото в обратното направление – „село – град“ (21.0%).
В резултат на преселванията между градовете и селата населението на градовете е намаляло с 5 017 души, респективно с толкова се е увеличило населението в селата.
От преселващите се в страната за свое ново местоживеене най-голям брой са избрали област София (столица) (17 807). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София – 9.6%, Благоевград – 6.8%, Пловдив – 5.9%, Враца и Варна – съответно 5.2 и 5.1%. Най-малко преселили се в столицата има от областите Разград и Силистра – по 0.8%.
През 2014 г. 28 727 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като от тях 54.8% са мъже. На възраст между 20 – 39 години са 55% от емигрантите. Във възрастовата група 40 – 59 години относителният им дял е 25.8%. Най-младите емигранти (под 20 години) са 12.6%, а тези на 60 и повече навършени години – 6.6% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (19.6%), Обединеното кралство (16.1%) и Испания (15.1%).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната.
През 2014 г. 26 615 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 55.3%, а на жените – 44.7%. Сред дошлите да живеят в страната 35.1% са във възрастовата група 20 – 39 години, а 28.1% са на възраст 40 – 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 18.4%, а най-възрастните – на 60 и повече години – 18.5%. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (26.5%), Сирия (22.6%) и Руската федерация (15.2%).
