Трети май е Световният ден на свободата на печата. Това постановява ООН преди 22 години, за да отдели внимание на една от задължителните характеристики на демокрацията.
Надали ще чуете за този ден в повече от няколко информационни реда, както тези. Една от причините е, че колегите-журналисти нямат време за отбелязвания, защото една голяма част от тях не спират да работят. Има прекалено много рязания на ленти, тройни убийства, крупни схеми и хамстери, които карат водни ски, за да остане време за празници.
Другата е, че е малко смешно-тъжно да говориш за Свобода на печата, когато знаеш, че не си от тези, които могат да й се радват. Нещо като думата “шампион” в рефрените на агитките на ЦСКА и Левски. Затова не очаквайте празнични конференции, манифести и коктейли.
България е на 106 място от 180 държави, по ежегодния, макар и субективен, показател за свобода на печата на организацията „Репортери без граници”. Пред близо 170-годишната българска журналистика са класирани Непал, Бутан, Република Конго и други.
Според същата класация, Четвъртата власт е най-свободна в страните от Скандинавския полуостров – Финландия, Норвегия и Дания заемат първите 3 места в подреждането. Традиционно най-зависим е печата в режимите на Туркменистан, Северна Корея и Еритреа.
Ежегодно изследване на свободата на медиите в световен мащаб прави и друга западна неправителствена организация – „Фрийдъм хаус”. Според тазгодишните резултати в него, едва 14% от населението на планетата живее в страни със свободен печат.
Честит Световен ден на свободата на печата! По-добре да си отбележим половин Гергьовден или нещо такова.
