Гергьовден е най-големият празник за хората в Северозападна България, твърдят краеведи. Той води началото си от езическите времена, когато с него почитали скотовъдците и животните им. С приемането на християнството той запазил първоначалния си смисъл и се превърнал в празник на земеделеца. Не случайно момите от ранна утрин на 6 май запявали: „ Хубав ден Великден, но дваж по-хубав – Гергьовден”.
На Гергьовден започва усилният земеделски сезон. Тогава за пръв път се наемат ратаи и пастири, за пръв път овцете се изкарват на паша, отбиват се агнетата и майките се издояват. За пръв се завардват ливадите, за да не се похаби първият откос сено.
На този ден в древността се извършвали магически действия и се гадаело за плодородие. Ако паднел дъжд, годината ще бъде щедра от към жито, вино и плодове. Задължително е било да се коли агне. За целта се избира първото родено за годината мъжко агне. В някои села кичели главите им със зеленина и ги водели в църквата попът да ги благослови. В Копиловци и досега е запазен обичаят в църквата да се носят тавите с печени агнета за опяване от свещеника. Майката на агнето също кичели със зелени клонки, навити около шията и. Колячът се обръщал на изток, прекръствал се и тогава колел агнето.
И досега денят е наричан ден на равенството. Защото на трапезите и на богатия, и на бедния се слага печено агне. Слагат се и гергьовски обредни хлябове.
Днес варианти на богатия празник може да се видят на сцените на фестивали и фолклорни празници. Те предизвикват интерес към народните вярвания за силата на свети Георги и празника, посветен на него.
