1000 лева заплата за медицинска сестра звучи добре. Но смятам, че заслужаваме и повече, тъй като трудът ни е висококвалифициран и е свързан с много отговорности. И от нашата работа също зависи животът на пациентите. Дано министър Москов успее да увеличи възнагражденията ни, да си удържи на думата.
По-различен и по-упорит ми се струва от останалите здравни министри. Тези думи реди Даниела Анастасова, която от няколко месеца е старша сестра в урологичното отделение на частната болница “Пулс” в Благоевград. Но има над 32 години стаж в държавното лечебно заведение.
За кратко е била и преподавател в Колежа за медицински сестри в областния център, който обаче бе закрит. Признава, че детската й мечта не е била да стане здравен работник. Но не съжалява за избора си.
“Оказа се, че не мога да върша нищо друго по-добре от това – да полагам грижи за болните. Макар да имам висше педагогическо образование. Проблемът е, че колежките ни заминават в чужбина за повече пари, други се пенсионират. Дано открият специалност за медицински сестри в Югозападния университет в града. Защото лесно закриваме, а трудно създаваме. Но кадрите от него ще дойдат чак след 5-6 години”, споделя Даниела.
Доста пъти е мислила да поеме зад граница, но няма как. Тук се грижи за възрастните си родители и за малкото си дете. По-лошото е, че няма на кого да предаде опита и уменията си. Младите не изгарят от желание да вършат толкова отговорна и тежка работа.
По стандарт на един лекар трябва да има две медицински сестри, но и в нейното отделение съотношението е едно към едно – по четирима. А това означава повече ангажименти за жените в бели престилки, често са сами на дежурства.
Трябва да имат подготовка, знания и опит, за да вземат важните решения по отношение на пациентите. Понякога им се събират 240 часа работа на месец, а много от колежките й получават по 500-600 лева. Платят сметките си и останат на нула. Несигурността в утрешния ден води до психическо напрежение. Не бива само да се иска от медицинските сестри, но и да им се дава адекватно възнаграждение.
“За нас е важно и отношението на останалите към професията ни, че напоследък се опорочи. Да не говорим и за случая с битото бебенце…Ние сме затрупани с бумащина, непрекъснато трябва да се попълват документи. Една грешка може да ни коства скъпо при писането на тези книжа. А нашата мисия е да сме близо до пациента, да му помагаме, дори да разговаряме с него, да го успокоим, ако се налага. Проверяващите обаче гледат документацията, а не дали пациентът е доволен от лечението и е излекуван”, смята дългогодишната медицинска сестра.
Категорична е, че не е уморена, но и тежи липсата на адекватно отношение и възнаграждение. До пенсия, жива и здрава, ще е медицинска сестра. В частната болница условията на труд са добри, материалната база е съвременна, заплатите са по-високи. Твърди, че професията й е прекрасна, но изисква много човещина, всеотдайност и състрадателност. Да си готов винаги да помогнеш, защото става въпрос за човешки живот. А той е безценен. И това си длъжен да го правиш от сърце, а не да мислиш за комерсиалната изгода.
“Стискам палци на министър Москов да успее, но ще му бъде трудно. Необходими са нови правила за работа, аз съм за промени в цялата система на здравеопазването. За да използва по-рационално държавата нашия труд. Мечтая обществото да цени труда ни така, както го ценят в белите страни. Тогава сигурно ще получаваме адекватни на работата и отговорностите ни заплати”, надява се Даниела Анастасова.
