
Днешният ден е един от най-големите и любими празници за всеки българин. Днес традиционно се сяда на богата трапеза с най-близките хора, задължително с вкусно сготвено агнешно и зелена салата. Имен ден празнуват носителите на най-разпространеното и разпознаваемо българско име – Георги. Редом с тях и всички, които се казват Герго, Гергана, Гергина, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце и други. На 6 май, освен Гергьовден, отбелязваме и Деня на храбростта и Българската армия. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с Указ № 5 на княз Александър I Батенберг.
На този ден Българската православна църква чества Св. Георги – мъченик за християнската вяра. 6 май е празник на овчарите, а и Ден на храбростта. Празникът е познат и с имената Гюрговден, Гергевден, Герги, Джурджовдън, Хъдърлез и Адрелес. Празнува се от всички българи – както от християни, така и сред мюсюлманите, помаците и ромите.
Св. Георги традиционно се приема като повелител на пролетната влага и плодородието – отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите; покровител е на земеделците, и най-вече на овчарите и стадата.
Редица обреди и ритуали съпътстват 6 май. В нощта срещу празника, преди да пропеят първите петли, хората отиват на някоя ливада или поляна, където лягат в утринната роса, защото народното вярване гласи, че по това време на годината всичко е “повито с блага роса”.
Вярващите изпълняват този обичай, за да са здрави през цялата година. В росата се “къпят” и безплодни жени, защото се смята, че така ще им бъде помогнато да станат майки. На Гергьовден роса може да се занесе и в дома, защото е прието, че има особена сила.
Вярва се също, че на днешния ден дори водата има лековита сила. Затова и точно на Гергьовден мечките се къпят за първи път в годината. На днешния ден се берат и билки, защото според преданията те имат необичайна сила. Зелени клони от здравец, бук или коприва се поставят над вратите на домовете.
Празникът поставя началото на лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.
Свети Георги е един от най-почитаните светци в православната църква. Според преданията той е римски войник, християнин, роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Младият Георги следва пътя на баща си – офицер в римската армия и постъпва на служба. Той се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит като защитник на християнската вяра, тъй като се опълчва на издаден от императора едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.









