Кукери от Благоевград обличат кожите през цялата година, а не само на 1 януари. Все по-често се търсят услугите на маскираните мъже в родни и чужди филмови продукции, както и за различни празници в страната и чужбина. Сурвакарската група на благоевградския квартал „Струмско” може да се похвали със сериозна заетост и добри приходи от гастролите си.
Спечеленото влиза в общата каса и с парите се купуват нови костюми и други необходими атрибути, за да са още по-атрактивни. „Съвсем наскоро бяхме в националната телевизия, двама от нашите влязоха в студиото с кожите. Това стана минути преди пускането на филма „Козият рог”. Преди време участвахме във филмова лента. Не отказваме такива ангажименти, макар да не е лесно да пътуваме на дълги разстояния, че трудно се съхраняват и опазват костюмите”, твърди водачът на групата Венцислав Лудачки. Сега предстои ново предизвикателство. Белгийци са се договорили с тях да снимат филм в Бургас.
Датите на снимките са 18 и 19 май. Чужденците са поискали трима мъже да участват в лентата. Поръчали един бял, един сив и един черен костюм. „С белия ще е 18-г. ми син Николай, със сивия – Георги Китанов, а с черния – Христо Баталов. Няма да се посрамим пред чужденците. Костюмите са с дължина на косъма над 70 сантиметра, на места дължината им е до 85 сантиметра. Белгийците ни поемат всички разходи – път, храна, хотел, дори командировки ще ни платят. Дават и по 400 лева за всеки един костюм. Спечелените 1200 лева ще прибера в касата на групата”, разкрива Венцислав Лудачки. Банка също се наредила за услугите им, искала да прави реклама с 5 кукера, но не могли да се разберат за условията.
Да си кукер не е нито лесно, нито евтино. Но нищо няма значение, когато си не само запален и пристрастен към тази родна традиция, а си луд по нея. Облечеш ли кожите, то е за цял живот. Тръпката и меракът да участваш в маскарадните игри никога не си отиват. А страстта, лудостта в добрия смисъл на думата, се предават от поколение на поколение. Дори и в панелните блокове на благоевградския квартал „Струмско”. В някогашното село да си кукер е гордост и призвание. И така е от векове.
