Фестивалът включва над 60 събития и цели да повиши интереса на младите хора и децата към науката и да информира широката общественост за най-новите теми, по които работят учените в България и по света. От 14 до 17 май в шатрите в в парка Заимов и в залите в Театър София ще съберат учени от България, Обединеното кралство, Ирландия, Полша и Испания.
Учените ще правят експерименти, за да покажат колко интересна може да бъде науката. Лекциите, които разчитат на участието публиката и на мултимедия, ще покажат връзката между науката и ежедневието. Поканени са учени с опит в говоренето на ненаучен език.
Освен презентацията “По-странна отколкото можем да предположим” на световноизвестния еволюционен биолог проф. Ричард Докинс, на фестивала тази година ще гостиват още двама значими британски учени. Професорът по невронауки и ръководител на департамента по офталмология на Университета Оксфорд Ръсел Фостър ще говори за“Светлината, часовниците и съня” – как светлината създава и регулира 24-часовите циркадиеви ритми и съня. Президентът на Обществото за защита на грозните животни Саймън Уот, биолог и водещ на популярно научно предаване по БиБиСи, ще покаже ролята за биологичното разнообразие с комедийната вечер “За жабите и хората”. Британският илюзионист DMC, познат от предаването “Отвъд магията” на National Geographic Channel, ще покаже на живо как особеностите на човешкия мозък могат да бъдат използвани, за да виждаме невероятни и привидно магични неща.
Доц. д-р Леандър Литов ще поведе любопитните на “Виртуална разходка из ЦЕРН” с помощта на технологиите и колегите му от различни страни, които работят по най-огромния експеримент на човечеството. Астрофизикът и главен редактор на сп. “BBC Знание” д-р Владимир Божилов, ще разкрие “Мистерията на квазарите”. Химикът, докторант в Универеситета Упсала в Швеция Божидар Стефанов ще разкрие малко “Зла химия” – кога водата може да стане отровна, какво е общото между миризмата на горяща дума и тероризма, защо не бива да се пие вино по време на сафари и други химични истории. Светлин Петков, докторант в Единбургския университет и Виктория Атанасова от Нов български университет ще говорят за “Изкуствен интелект – от мечтата на Тюринг до ръба на познанието днес”. Ирландският учен и постдокторант в Института Макс Планк Порик Флъд ще разкаже “Защо са ни необходими ГМО продукти” и защо смята, че технологиите за генно модифициране са важни за оцеляването на човешката цивилизация. Докторантката по химия Моника Коперска от Полша ще разкрие “Ще изяде ли мишката книжката?” или кой е най-надеждният начин за съхраняване на информация. Испанският математик Едуардо де Кабазон ще смае публиката с “Големи, огромни и чудовищни числа”, а българските математички от Центъра по забавна математика ще му пожелаят “Късмет, Жоро!” със своето шоу за вероятността за печалба от хазартни игри.
Специален акцент на фестивала тази година е дебатът “Стволовите клетки – да бъдат или не?”. Медицината залага големи надежди на лечението със стволови клетки, които да изградят здрава система в един болен организъм и така да излекуват човека. Възможността да се вземат стволови клетки от човешки ембриони обаче поставя редица етични въпроси, които вълнуват хората навсякъде по света. Участват юристът и преподавател по Медицинско право и биоправо Стоян Ставру, и генетикът проф. Румен Панков, зам.-ректор на СУ „Кл. Охридски“.
Фестивалът беше открит от FameLab – състезание между млади учени за това кой по-добре обяснява своята наука. На откриването Мария Минчева – директор на дирекция “Образование” на Столична община каза, че “не е вярно, че младият човек в България е апатичен към заобикалящото го. Той трябва да бъде в среда, която му създава интересни и в която е активен участник.”








