В северната част на Видин, на брега на Дунав гордо извисява снага каменна цитадела. Вековната твърд е свидетел на многобройни кървави битки за надмощие. Според историци, била е сигурен страж на Запада от османските нашественици. Градените и преди векове здрави стени и днес изумяват посетителите. Затова тя е първата спирка на родни и чужди туристи. Отдавна се е превърнала в символ, знак и лице на старопрестолния Видин.
Основите на крепостта лежат върху римски градеж. Издигната е върху развалините на многоъгълна кула, от която е отбранявана североизточната част на римския кастел „Бонония”. Българите започват да я надграждат през десетия век. През 1003 година тя удържала осеммесечна обсада на византийските войски, предвождани от Василий Втори. Тогава той влязъл в непристъпната крепост с подкуп и измама.
През 13 – 14 век Видин става столица на самостоятелно българско княжество, което последно пада под османско владичество. Владетелите му – Шишмановци и Иван Срацимир, я рязширяват и оттогава тя добива днешиня си вид – с вътрешна оградна стена, кули и бастиони.
Турците също се възползват от твърдината. Заедно с крепостната стена „Калето” те я превръщат във важна част от отбранителната система на града. Те издигат амбразури за огнестрелно оръжие, помещения около вътрешния двор. Крепостта доизграждат и австрийци, които през 1689 година в една от войните си с Турция овладяват града. Техните поправки спомагат за запазването и.
Крепостта е оградена отвсякъде с ров, който се пълнел с вода от Дунав. Във вътрешния двор се влизало чрез дървен подвижен мост. Днес този мост е каменен, а при прииждане на Дунав ровът отново се пълни с вода.
В северната част на крепостта се намира най-добре запазената кула, чийто строеж се свързва с името на Иван Срацимир. Висока е 16 метра, а стените и имат дебелина 2,80 м. Процепите и са пълни с просо, останало от турските складове в крепостта. На туристите днес кулата се показва като Срацимировата.
Туристите посещават и помещенията във вътрешния двор. Те са построени от турците през 17-ти век за складове и караулни. Едно от тях е било затвор за българските патриоти, които са били измъчвани със специални дървени приспособления. Стените им са покрити със знаци – черти, кръгчета и т.г., с които злочестите затворници са броили дните си в тъмницата. От вътрешиня двор се излиза на горната тераса. През 19-те век тя е пригодена за артилерийска стрелба. От тази тераса се открива красива гледка към Видин и река Дунав. Погледът на туриста стига и до отсрещния румънски град Калафат. Туриситте се възхищават от тази твърдина и от корабите, които преминават покрай нея. От реката тя изглежда величествена и непристъпна.
Различни проекти целят социализирането на вековната крепост. В помещенията във вътрешния двор е направена сценка, при която измъчват патриот. Едно от тях е превърнато в музей на крепостта.
В днешни дни крепостта се използва за снимане на исторически филми, тъй като е естествен декор за всеки сюжет. В нея е снимал филма си „Пепелища” прославеният полски режисьор Анджей Вайда, снимани са българските филми „Сватбите на Йоан Асен”, „Капитан Петко войвода”, „Атила” и др.
Името си крепостта „Баба Вида” носи от една легенда, която продължава да вълнува и днешните поколения. Според нея тя била построена от най-голямата дъщеря – Вида, за заможен видински болярин. Пред смъртта си той разделил именията си на три части. На Вида дал тази част от Видин заедно със земите му, на Кула – земите около днешния град Кула и на Гъмза – земите около днешния град Гъмзиград, което се намира в Сърбия. Само Вида успяла да построи внушителна крепост, в която се затворила до края на дните си. Отбранявала Видин до последно. Легендата говори, че дори заповядала да обезглавят архитекта на нейната крепост, в когото била влюбена. Тя не искала да има личен живот, тъй като голямата мисия на живота и била опазването на Видин от чужди завоеватели.
Каквото и да казва легендата, Баба Вида наистина е надживяла вековете и днес е един от внушителните паметници на българското средновековно крепостно строителство. Така завършва всеки разказ на екскурзоводите из крепостта.
Днес крепостта е паметник на културата от национално значение. Тя все повече се използва за създаване на филми, място за фестивали със средновековна тематика и други културни прояви. Една от каменните и зали е превърната в конферентна зала, където посрещат видни гости на града, обсъждат миналото на Видин и чератят бъдещето му.
