Бургаски водолази настояват държавата да отмени наредба, издадена от Министерството на транспорта, според която потънали кораби могат да се вадят от дъното, за да се нарежат за скрап. В тази връзка до министерствата на транспорта, на културата и на екологията, ще бъдат изпратени отворени писма, в които се настоява спорната наредба да бъде спряна, предаде кореспондента на kmeta.bg в Бургас.
Като мотиви водолазите изтъкват, че голяма част от потопените плавателни съдове представляват културно-историческа ценност и могат да се превърнат в туристическа атракция. Освен това оставянето им на дъното ще гарантира в немалка степен биологичното разнообразие на подводния свят.
„Първият риболовен кораб у нас – „Пионер”, беше потопен експериментално на дълбочина 18 м, до о. „Св. Иван”, край Созопол. За период от пет години този плавателен съд се превърна пред очите ни в перфектен изкуствен риф, който обрасна с миди, развиха се гъби и лишеи, някакви коралови форми и в момента той е голямо местообиталище за огромно количество риби. Това е в много ярък контраст с всичко, което е наоколо, защото дъното там прилича на пустиня, няма нищо, а в кораба кипи живот”, коментира пред kmeta.bg Стефан Цинцарски, който е запален гмуркач.
По думите на Любен Дилов – син, който е един от най-известните почитатели на дайвинга у нас, към момента има депозирани 4-5 писма в администрациите на Областните управи в Бургас и Варна за изваждането на потънали плавателни съдове, които да бъдат нарязани.
Един от тях е моторен кораб, който се намира на 33 м дълбочина и също е в близост до о. „Св. Иван”. Плавателният съд е бил потопен през 1921 г., след като се е натъкнал на мина, останала от Първата световна война. Застрашен от нарязване е още моторен кораб „Родина”, потънал на 44 м дълбочина, намиращ се на 3 мили от курортен комплекс „Дюни”, както и още няколко плавателни съда.
„Имало опасения , че потъналите кораби представляват навигационна опасност за плавателните съдове в Черно море, но ми е любопитно колко инциденти са предизвикани от 1921 г. насам. И кой е този съд, който влиза в Бургаския залив с газене 37 м?”, попита риторично Цинцарски.
Целта на водолазите е да се предизвика обществена дискусия по темата, в която да се включат съответните държавни органи и да се въведе регламентация на видовете потънало имущество, като се обозначат онези плавателни съдове, които биха представлявали културно-исторически и туристически интерес.
„В Черно море има съдове, които са още от Средновековието и са в много добър вид, тъй като нашето море е с ниска соленост. Но не смеем да споменем координати, за да не бъдат плячкосани от иманяри. Затова се обръщаме към областните администрации с молба за неформални дейности, докато се оправи наредбата, ваденето на тези кораби да бъде спряно. Осен това според Женевската конвенция всеки съд, който е бил потопен от мини след войната, се счита за военно гробище. Т.е. с подобна дейност ние можем да понесем и военни санкции.”, коментира Любен Дилов-син.
Към инициативата на бургаските водолази са се присъединили техни колеги и любители на дайвинга от Пловдив, Велико Търново, Варна, Пловдив, Шумен и София.
