Античният град Рациария се намира край видинското село Арчар и е спряган като една от най-важните бъдещи туристически атракции в Северозападна България.
„Обектът не е лишен от находки, които за науката имат сериозна стойност”, заяви доц. Здравко Димитров, ръководител на разкопките на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН. „Затова не бива да се допускат иманярски набези в него. През 2-ри век Рациария е римска колония, която според римското право е град, равен като статус на столицата Рим.“
Посегателството е направено през нощта на 22 май. Намерени са над 10 изкопа с дълбочина над метър. Разрушена е част от стената на града по информация на Фионера Филипов, директор на Регионалния исторически музей във Видин.
В антична Рациария през 2014 и 2015 г. се провеждаха редовни археологически разкопки от екип на НАИМ. Те бяха продължени след дълго прекъсване и повече от 25 години иманярски набези. За двете години разкопки археолозите намериха Храм на Диана в античния град. Разкрита беше и резиденция, с размер 2-3 декара площ – това я правинай-голямата подобна сграда в Северна България от периода 4 – 6 век. Според доц. Димитров, тя може да бъде центърът на бъдещ туристически обект. Освен нея, при разкопките беше открита и късноантична баня – ограбена от иманяри, които са разрушили и част от стените ѝ. „Само три такива римски града има в българските земи днес – Рациария, Ескус до с. Гиген и Делтум до Бургас“, допълни експерта.
Според Фионера Филипова, иманярските набези на римския град са чести, защото там няма постоянна охрана. Проект за нея е разработен, има и проект за цялостно ограждане на Рациария, но няма финансиране. Най-вероятно ще бъде търсено финансиране по Норвежката програма, която помага на България да опази културното си наследство.
Доц. Здравко Димитров напомни, че миналата година специална междуведомствена комисия на Министерство на културата за нов статут и граници на Рациария значително разшири границите на обекта. На практика, ако проектът за ограджане бъде изпълнен, голяма част от местността Калето ще бъде обособена. Предвидени са и видеонаблюдение и жива охрана за срок от 5 години. „Надявам се през тази година проектът да бъде финансиран, защото това е изключително важно за бъдещето на целия археологически обект – да може той да се проучва сериозно, без да има опасения, че след това ще има някакви посегателства върху това, което ние сме направили”, добави специалистът. 10-15 години последователни научни проучвания ще бъдат нужни за реставрацията и консервацията на уникалния античен град като културна забележителност от национално и световно значение, както и за социализацията и развитието на целия исторически комплекс като туристически център на Видинския регион.
