
По традиция Бургас се свързва с лятото, плажа и Морската градина. Но през последните години още едно място се превърна в любима дестинация за жителите и гостите от цялата област.
Става въпрос за зоокомплекс „Пауните”, намиращ се близо до гр. Каблешково. Негов създател е Кръстьо Дъбов – бургазлия, превърнал нестандартното си хоби в препитание. Биолог по професия, от няколко години той се занимава с отглеждането на пауни. Впоследствие дейността му се разширява и към днешна дата освен различните разновидности на красивите птици, посетителите могат да се докоснат (буквално) до щрауси, лами, елени, кенгуру, пони…
Фермата се намира недалеч от Бургас, по посока Слънчев бряг, но когато човек стъпи там, има усещането, че е откъснат от света. Пред очите му се простират декари от овощни дръвчета, а под тях на воля се разхождат различни бозайници и пернати, които така са свикнали с гостите, че не чакат да бъдат повикани, а сами отиват да ги поздравят.
През лятото тук редовно пристигат цели групи от туристи, които се разхождат в градината, берат плодове, разглеждат пауните и се снимат с тях за спомен. Децата тичат на воля, а родителите пият кафе и разхладителни напитки на сянка.
Зоокомплекс „Пауните” е единственият от този вид и с тези размери в България, а може би и в Европа. Подобна ферма има в САЩ, откъдето Кръстьо Дъбов черпи опит и идеи. Амбицията на бургазлията е да превърне своя зоокомплекс в истинска зоологическа градина. За тази своя мечта и за пътя, който е извървял дотук, биологът разказа пред Kmeta.bg.
-Към момента с колко пауна разполага Вашата ферма и какви видове са те?
-Това вече не е само ферма за пауни, а се превърна в истински зоокомплекс, защото освен пауните, вече имаме и ферма с щрауси, както и други видове животни. Освен това всеки, който дойде тук може да си поръча традиционна българска кухня и дори чеверме.
А иначе конкретно за пауните, разполагаме с 27 вариации. Най-новата ни придобивка е вид зелен паун, много ценен екземпляр от дивата природа. Бройката на пауните постоянно се променя, тъй като някои от тях се продават или се разменят с частни колекционери и зоопаркове. Около 250 пауна имаме в момента при нас.
-Споменахте за други животни, какви са те?
-Ще започна с фермата за щрауси. Обикновено, като чуят за щрауси, хората си представят производство на месо, яйца и пера. При нас идеята е съвсем друга. Целта ни е да имаме абсолютно всички видове щраусови птици на едно място, без производство на какъвто и да е продукт от тях. В момента разполагаме с черен африкански щраус, южноамериканско сиво нанду, бяло аржентинско нанду със сини очи, австралийско ему и минищраус, който наподобява на птицата киви и произхожда от най-южните части на южна Америка. В колекцията ни липса единствено птицата казуар, която е много рядка и скъпа. Надяваме се да успеем да се сдобием и с нея до година-две, при финансова възможност. И когато дойдат тук посетители, деца и хора заинтересовани от птиците, да им изнесем една пълна беседа за произхода и живота на пауните и щраусите.
Като добавка вече разполагаме с ламата Мими, която е порода чилийска лама. Нейният „съпруг” Марк пък,който беше доведен от Германия, е лама тип алпака – много красива, прилича на плюшена играчка.
Освен това при нас има чифт – мъжки и женски благородни елени. Чакаме всеки момент кошутата да има малко.
Последното ни попълнение в зоокъта, отпреди месец, е кенгуруто Валентин, което е на една годинка . Нарекохме го така, защото е от породата валаби. Надяваме се в края на есента да успеем да му докараме съпруга, която ще кръстим Валя.
През пролетта не успяхме да я доведем, тъй като през този период женските имат малки в торбичките си. Ако се транспортират, инстинктът им за самосъхранение ги кара да изхвърлят малкото, за да го спасят, въпреки че то така умира. Затова решихме, че не е благородно да я транспортираме, когато е бременна и решихме да изчакаме.
-Колко ви коства едно такова транспортиране на екзотично животно от другия край на света?
-Това е въпрос на конкретна договорка. Всички животни и птици, които са във фермата, са с легален произход и имат паспорти. Взети са или от други ферми, или от зоопаркове по света. Например елените дойдоха при нас от зоопарка във Варна на принципа на бартер.
Всички животни са със здравни сертификати, чипове, ушни или крилни марки и каквото е необходимо. Всичко това е мое хоби, а хобито няма цена. При всички положения не е евтино, като се има предвид, че 50% от пауните ни са от района на Маями, САЩ. Плаща се за всичко – превоз, документи, билети и т.н. Скъпо хоби е, но хората го оценят като цяло и посещаемостта е голяма. А всичко това е стимул за развитие.
-Може ли да се каже, че имате възвръщаемост?
-На този принцип, на който сме тръгнали да правим хубави неща – посетителите да са доволни, а животните ни да се чувстват добре, от гледна точка на храна, медицинско обслужване, подходяща среда – е трудно да има. Но се стараем всяко от животните да се чувства като у дома си. Така например ако за една птица са нужни 20 кв./м площ, аз съм се опитам да им осигуря 50 кв./м. За елените например са нужни половин декар поне, аз съм им осигурил един. Искам, когато дойдат посетителите, да им се наслаждават, а не да ги съжаляват.
-Можем да кажем, че сте създал 5-звездна частна зоологическа градина.
-За мен е много важно, че всеки един посетител, който е дошъл, има добри отзиви. Тук не се гони някакъв финансов интерес. При тези големи инвестиции, които съм направил в течение на двадесет години, може би беше по-разумно да ги вложа в друг бизнес. Но на мен това ми доставя удоволствие.
-Интересното при вас е, че зоокътът се намира сред огромни овощни градини, които също могат да бъдат посетени от гостите. Колко е голям всъщност целият парк?
-Целият парк представлява овощна градина с площ 100 дка. В нея има праскови, кайсии, череши и ябълки, като общият брой на дърветата е 9 000. Градината я създадох преди дванадесет години и първоначално пренесох тук хобито си с пауните. Най-интересното е, че до момента нямаме унищожено нито едно дърво. Самите животни в момента са на площ от 18 дка. и се разхождат под дърветата. Подрязали сме ги така, че да им правят сянка и да е красиво.
-Посетителите имат ли възможност да докоснат животните, или те са в клетка и са изолирани?
-Миналата година ламата Мими беше пусната, но сега порасна и е бременна, затова сме ограничили достъпа до нея. Самата тя доста се пази и започна да плюе. „Съпругът” й Марк излиза сред посетителите. Радват му се, снимат се с него. Всички други животни посетителите могат да докоснат през мрежа. Те са дружелюбни, свикнали да са общуват с хората, не са агресивни. Хората редовно късат тревички и им подават.
-Имате ли идея да лицензирате този кът като зоопарк?
-Ако нещата се развиват добре, мислим да го направим. Това е свързано с много финанси, защото е частна инвестиция и не се подпомага от държавата по никакъв начин. Ако успеем да станем след няколко години зоопарк, ще се опитаме да се сдобием с някой примат, хищници и други животни. И ще бъдем може би единственият зоопарк, който е под сянката на плодни дръвчета.
-Какви туристи посещават най-често вашият зоокът?
-Има от всякакви националности. Идват хора, които са отседнали по курортите или в Бургас. Амбицията ни е да работим целогодишно и да привличаме не само туристи, но и граждани от областта, които да водят децата си през уикенда, например.
-Животните, които са при вас, са по-топлолюбиви като цяло, как успявате да ги съхраните през студените месеци?
-Животните, които са при нас, са студоустойчиви и са адаптирани за нашите условия. Нямаме проблеми с тях дори и през зимата. Ако все пак температурите паднат много, имаме помещения, в които можем да ги съхраним. Но ние сме близо до морето и тук температурите много рядко падат под нулата.









