Вчера Ви разказахме за Марсело Цветанов от Монтана, който си спечели място в престижния колеж в Кеймбридж. В тази връзка Kmeta.bg потърси осмокласника, за да разкаже как се стига от ромския квартал “Огоста” до Англия и ще успее ли семейството му да събере парите, необходими за обучението му там.
– Марсело, ти получи своята слава за два дни. Какво ти се случи, че стана известен изведнъж?
– Да, от вчера ми звънят от национални медии, търсят ме учители, приятели, съвсем непознати хора. Питат ме вярно ли е, че съм приет в Кеймбридж. Аз отговарям на всички, че това е самата истина.
– Как стигна до колежа в Кеймбридж, ти си ученик от гимназията по архитектура, строителство и геодезия в Монтана?
– Да, аз съм ученик от 8-Б клас на строителната гимназия в Монтана. Записах се по специалността „Недвижими имоти”. Тя е нова специалност в гимназията и аз избрах нея. Стана по настояване на майка ми, която иска да уча в такова училище, което да завърша с професия. Така ще мога да работя и да помагам на семейството си. Ние сме бедни хора и родителите ми нямат възможност да ме издържат в университет. Иначе бях приет и в природо-математическата гимназия, дори се записах в нея, но после се прехвърлих в строителната. Но нито за миг не съм се отказвал от по-нататъшно следване. Няма да остана само със строителната. Ще работя и ще уча си мислех до преди дни.
– А в колежа в Англия какво ще учиш?
– Той е особен вид училище. Не дава професия, а подготовка за по-нататъшно обучение. Всички изкарват две години курс по специална програма и след това ги разпределят към близо 200 университета. Надявам се, ако замина, да мога да постъпя в един от тях и да продължа образованието си.
– Какво знаеш за този колеж?
– Това, което прочетох в Интернет. Казва се CATS Gambridge College. И че от него може да се постъпи в престижен университет в Оксфорд или Кеймбридж. Като си платиш вноската за обучението, две години учиш и всички други битови потребности се поемат от училището. Осигурява се всичко, дори и докторите.
– Кой ти даде идеята да кандидатстваш в него?
– Никой. Аз сам открих в Интернет една обява на организацията „Скайнайнс”, която има представителство в България, че се набират ученици за този колеж. Към обявата имаше малък тест на английски език, който аз попълних на шега. Не ме затрудни изобщо и го изпратих. Не очаквах отговор. Какво беше учудването ми, когато след няколко дни получих съобщение, че въз основата на този тест съм допуснат до приемни изпити за влизане в колежа, които са на 17 май. Изненадах се, че се държи и математика на английски и по самия език. Аз съм добър и по математика, и по английски. Уча го от първи клас – вече осма година. Събрах набързо документи и се явих. На малко хора казах какво искам да постигна. Защото не очаквах да ме приемат. Преди 2 дни получих съобщение, че съм приет. Радостта ми беше голяма, но след това малко се поохлади като разбрах, каква сума трябва да внеса, за да се уча.
– Каква е сумата?
Тя е много висока за мен. Но като издържал изпитите без нито една грешка, ми правят 50 % отстъпка. Трябва да внеса останалите, които са 34000 паунда. Първата вноска трябва да се внесе до 30 юни, а тя е 5800 паунда.
– Родителите ти могат ли да съберат тези пари?
– Не, мъчат се да съберат за първата вноска. Колата си ще продадат, златните накити на майка ми. Ще вземат заем, но за следващите няма да могат да се справят. Затова търся спонсори, които да ми помогнат.
– Каква е ситуацията в семейството ти? Споделя ли твоята радост?
– Да, много. Иначе имам двама по-малки братя. Майка ми Цветана в момента е безработна, а баща ми е строител. Лепи теракот по обектите. Брат ми Лоран е шестокласник, а Тоти наесен ще бъде в трети клас.
– С кого сподели най-напред радостта си?
С баба си. Казва се Росица Асенова. Може да се каже, че тя ме е отгледала и аз много я обичам.
– Къде живеете в Монтана?
– В ромската махала „Огоста”. Живеем на централната алея. На улица „Стадион” – 10. Родителите ни не са ни оставили гладни, облечени сме, но нямаме толкова пари за таксата.
– Как в училището приеха вестта за приемането ти в такъв престижен колеж?
– Съучениците ми отначало помислиха, че ги лъжа или се шегувам. Към нас, ромите, има едно предубеждение, че ние само лъжем и въобще не сме сериозни хора. Но като разбраха, че казвам истината, ми честитиха. Мнозина – със завист. Но аз не им се сърдя, свикнал съм с подобно отношение.
– В училището ти казват, че освен отличен ученик, си и добър художник и артист. Така ли е?
– Да, аз имам отлични оценки. По някои от предметите съм по-добър от останалите българи в класа. Рисувам и се подготвям в арт-школата на Рени Петрова. Това в Монтана е най-доброто място, където децата могат да развиват таланта си да рисуват. Мечтал съм си и да стана актьор. Записах се в ромското театрално студио „Суно”, в което тази година изиграхме пиесата „Вражалец” на Ст. Л. Костов. Аз играя ролята на попа.
– Какво мислиш за своя етнос?
– Че и ние сме като другите хора в България. Аз искам да се изуча, да придобия добра професия и честно да изкарвам парите си. Същото искат и моите родители. Особено майка ни – тя непрекъснато ни говори да не крадем, да не лъжем, да се учим и да станем уважавани хора. Досега аз следвах съветите и. Не се смятам за по-малоценен в училище за това, че съм ром. Научих се да оценявам хората не по етноса им, а по това как се учат, какво поведение имат, какво са постигнали.
– Обади ли ти се вече някой спонсор, който да иска да ти помогне с вноските?
– Обадиха се няколко души. Казаха, че искат да ми помогнат. Поискаха ми банкова сметка, а ние нямаме такава. Чакам майка ми да се върне от село Трайково, Ломско, където с баща ми работят на един обект, и да ми открие такава сметка.
На снимките: Марсело в ролята на поп в театрална постановка на деца-самодейци.
