Враца осъмна в петък с необичаен некролог. Скръбната вест не известява за починал човек, а за заплата. Случайно или не, жалейката е залепена до една от банките, а авторът, въпреки тъжните разкрития които прави в нея, явно все още не е изгубил чувството си за хумор.
Та той с прискърбие съобщава, че заплатата му се е споминала скоропостижно. Горката живяла само три дни и си отишла от този свят на тази съвсем крехка възраст. Но за краткото си съществуване тя водила неравни, и както се оказало обречени битки с банките, енергото, ТЕЦ-а, ВиК-то и скъпите стоки по магазините, които в края на краищата за нула време я довършили. Сметките изтормозили неукрепналата финансово нейна душица, която не издържала и се изнизала през дебитните карти.
Скръбната вест успя да предизвика усмивки у минувачите, макар че повечето от тях си признаха, че тя се отнася и за техните заплати. А после хората се отдадоха на коментари за хала си и за това как не могат да свързват двата края. Особено в бедния Северозапад, където статистиката отчита едни от най-високите доходи заради АЕЦ-а, а всъщност безработицата е рекордно висока, а възнагражденията – рекордно ниски.
Но въпреки това врачани, които явно все още не са спрели да се шегуват и с несгодите си, се съгласиха с финала на скръбната вест, че мимолетната им близост със заплатата все пак ги сгрява поне за няколко дни и те пазят светъл спомен за нея до следващия превод.
