По пътя от София към Видин има едно място, което малцина знаят и се отбиват да зърнат. Отклонението е в ляво при село Добри Дол. Само след 5 км по тесен асфалтов път се стига до малко известния манастир на видинската епархия – Добридолският “Света Троица”.
За него няма дори запазена история. Едва предпоследният му игумен Борис Добридолски се зае и издаде малка книжка с хроники за манастира. От нея се разбира, че освен малко известен, е и много интересен. Скътан е сред малки гористи хълмове в местност, която ухае на липа и билки. От Видин отстои на 35 км, а от Лом – само на 22. Затова е станал известен като манастирът на Лом. Той е най-близкото свято място за жителите на крайдунавския град. Заради удобното си разположение и умела закътаност в горите, манастирът се превърнал в убежище на вярващите. Годишно в него са извършвани над 1000 венчавки и кръщенета по времето на социализма. На практика всеки уикенд дългогодишният игумен Герман е венчавал младоженци и е кръщавал деца.
Според исторически източници манастирът е основан много скоро след приемане на християнството, някъде през девети век. Известно е обаче, че след турското нашествие в края на 14 век е разрушен напълно.
Но е имал щастливата съдба отново да възкръсне. Пътешественикът Феликс Каниц също го открива, отсяда в него и прави рисунки, оцелели и до днес. През него трябва да са минали и тамплиери, защото по храма има нарисувани човешки фигури в западно облекло. Единствено в български храм има и барлефи на телец и овен, на птици и ангели. На паметна плоча обаче се чете – възстановен през 1850 година от ломския хлебарски еснаф. Последва ново унищожение – по време на руско-турската освободителна война.
И следва ново възстановяване. Според хронистите храмът е съграден отново през 1923 година. Той е еднокорабна, кръстовидна, едноабсидна сграда с купол, изграден върху осмостенен барабан. Липсват стенописи, има само каменни фигури и ктиторски надпис.
През последните години монашеската сграда е ремонтирана основно, но са запазени всички архитектурни особености на първоначалния и вид. Помещенията вътре са модернизирани. И вярващи, и гости от близо и далеч пробват лечебната вода на аязмото, което се намира на 200 – 300 метра от монашеската сграда. То е кръстено на лечителите Козма и Дамян и е отворено постоянно. Всеки може да дойде и измие очите си с неговата вода. За нея се твърди, че е много лековита. Заради нея бил изграден манастирът. Открил я случайно сляп пастир, който като минавал покрай малкото изворче, миел очите си и станало чудо – прогледнал.
След това през 17-ти век плевенският валия Осман паша чул за лековитата вода, пратил сляпата си дъщеря да се мие с чудотворната вода. Тя също се излекувала и той, в знак на признатлност, вдигнал манастир до водата. Това обаче са легенди. Истината е, представители на ломския еснаф са пратили делегация до Стамбул да искат ферман от султана за изграждане на манастира. Пак е истина, че към 1950 година в манастира пристига за лечение на болните си очи младият тогава руски писател Александър Солженицин. Той останал няколко дни, за да се плиска с лековитата вода. Това до смъртта си разказвал игуменът Герман, който го е приел, хранил и разговарял на дълго с него.
Герман е управлявал светата обител от 1941 до 1995 година. Разбира се, Солженицин тогава още не е бил световно известният писател и дисидент. И игуменът чак след години разбрал кого е приютил в светата обител.
Всеки, който един път е посетил манастира, остава с добри чувства от срещата си с природата и лековитата вода. Тръгва си пленен от тишината и спокойствието, от многогласия птичи хор и миризмата на дъхавите треви и дървета. Добрият дол е един къс от рая, който трябва да се види.
