Ако не ти провърви в първата любов, идва ред на втората. И така, докато намериш изгората си. Но любовта към моторите е завинаги, нея не можеш да замениш с никоя друга, остава за цял живот. Това твърди 39-годишният рокер Методи Методиев – Вожда. А на председателя на благоевградския Мотоклуб „Пирински вълци” може да се вярва, когато става въпрос за мотоциклети. Той е запален по тези машини още от детските си години.
Сигурен е, че поне е казал „мамо” преди „мотор” заради трудния за хлапетата звук „р”. Но непрекъснато се мотаел край руския мотопед „Ковровец” на баща си. Чувствал се прекрасно, когато сядал зад него и „политал” да пори въздуха на път за Благоевград от родното му село Рилци. „Щом поотраснах, започнах да присвоявам мотора. Вземах ключовете тайно и подкарвах руската машина. Знаех цената – порция бой от баща ми. Но какво са няколко шамара в сравнение с карането на мотор? Прашинка катран в кацата с мед”, връща се назад в детството си Вожда.
Прякорът също получил рано – в ученическите си години. Много обичал да чете книгите за каубои и индианци, не се задоволил само с „Винету”. Пък и от малък бил доста здрав и едър. Все гледал да е начело на игрите и щуротиите. Така прякорът му паснал идеално.
„Роб съм само на моторите. Засега”, казва с усмивка ергенът. завършил средното си образование в Икономическия техникум „Иван Илиев” в Благоевград и първата му работа била да си направи мотор. Защото не можел да си позволи да си купи чисто нов мотоциклет. Речено – сторено. Взел на старо лек автомобил „Шкода 120” и започнал да го разглобява. Накрая, след цели 3 години труд, си направил уникална триколка. „Вече не е в движение, но ми е такъв скъп спомен, че си я пазя в гаража. Сега се оглеждам за нов и по-мощен мотор”, споделя Методи.
Този уикенд той и колегите му от „Пирински вълци” са домакини на деветия поред събор на рокерите в местността Предел. Цяла седмица е в планината, за да подготвят лагера, който ще приюти близо 1000 мотористи от страната и чужбина. „Това за мен е начин на живот. Всеки уикенд през пролетта и лятото се събираме в различни точки на България. Общуваме, зареждаме се с енергия. Сред нас има лекари, адвокати, учени. В приятна компания няма как не ти е готино. Всички сме позитивни”, уверява той. Често помагат не само на свои братя по съдба, които са претърпели катастрофи или са болни, но и на дружи нуждаещи се хора.
Най-много го натъжава неразбирането на другите на пътя. Считат рокерите за убийци, за самоубийци на пътя, за хора, които създават проблеми в обществото. „Апелираме към водачите на автомобили за повече толерантност към нас, ние сме партньори на пътя, а не врагове. Не винаги мотористите са виновни за катастрофите. Непрекъснато напомняме на нашите братя по страст да носят предпазни каски, да спазват правилата за движение и да не предприемат рисковани изпреварвания”, уверява шефът на „Пирински вълци”. По време на съборите пък целта им е да съживят рока и да популяризират български рок банди, за да се опълчат на чалгата, която залива страната ни.
„Влезе ли ти бензин в кръвта, няма спиране. Да си рокер, това е до живот. Знаете как е – вятър в косите, рев на двигател в ушите, свобода в душите. В колата си обграден от прозорци, а върху мотора дишаш въздуха, усещаш свободата. Нищо не ни плаши, не мислиш за проблемите”, твърди Вожда. Той от 15 години е звукооператор в Драматичен театър „Никола Вапцаров” в Благоевград. И признава, че заради страстта си едва не го закопчали с белезници на работното му място, без да има никаква вина. Само заради визията и осанката му. Случило се преди няколко години в храма на Мелпомена в областния център. В залата на театъра трябвало да има предизборна среща на кандидата за президент Георги Първанов. Методи бил длъжен да осигури озвучаването на събитието. Младият мъж се появил в салона с дългата си коса и изцяло кожено облекло. Насочил се към масата, за да монтира микрофоните. В този миг върху него се нахвърлили 3-4 души от охраната на Първанов. „Готови бяха да ме арестуват, сторих им се подозрителен. Убедих ги, че съм звукооператор в театъра и ми се размина”, разказва Вожда.
Да си рокер означава да имаш две много важни неща – свобода и братство. Да си свободен да направиш своя избор във всяка една ситуация и да имаш подкрепата на своите братя – „синовете на вятъра”. Любовта към мотора е религия. Истината е, че за рок, бира и мотори сме винаги готови, уверява вождът на „Пирински вълци”.
