
Г-н Михайлов, десет години бяхте общински съветник и зам.-председател на варненския общински съвет. Сега сте кмет, на един от най-големите райони в морската столица. Какви проекти ще реализирате догодина?
Може да прозвучи малко смело, но смятам, че се различавам от стандарната представа за районен кмет. Опитвам се да правя нещо, което не го правят всички, а и проектите не се планират на календарни години. На 21 май, на празника на Свети Свети Константин и Елена, заляхме първия бетон за един православен параклис. Само подчертавам, че през последните 15 години, на този параклис са му правени четири първи копки от четири правителства. Ние не ударихме първа копка, а направо наляхме бетона. Параклисът вече е на груб строеж. Вдигнали сме и купола. Догодина, живот и здраве, и с Бога напред, трябва да го открием. С решение на общинския съвет ни беше даден кварталния стадион и кварталния парк „Владислав Варненчик” . В момента правим реконструкция на стадиона. Тя не е мегаломанска, защото идеята е, да го превърнем в един хубав квартален стадион. Освен това, създадохме детско-юношеска футболна школа. Отборът е свързан със стопанисването на стадиона. След като има добро игрище, защо да не дадем възможност на децата да тренират. Подчертавам, че детската школа е безплатна. Това е много важно.
Като е безплатно, сигурно има много желаещи?
При откриването на школата, на 17 ноември, дойдоха 92 деца. В момента сме с двама треньори. Те са добре познати на хората. Единият е Стефан Дончев. Той е играл в „Локомотив”-София, в „Левски” , в гръцкия „АЕК”. Георги Иванов, по-известен като Геша, е другият треньор. Той пък е играл в големия отбор на „Левски” с Наско Сираков, с Боримиров, с Илиан Илиев. В „Славия” е играл също. Това са хората, които ще ръководят тази школа. Отборът се казва „Варненчик”. Надяваме се, догодина да сформираме детски отбор, който да представя района в детските държавни първенства. Това са ни основните стратегически проекти.
Като станахте кмет, установихте, че в този огромен район няма денонощна аптека. Как е сега положението?
Денонощна аптека откри Веселин Марешки, на пазара в квартал „Кайсиева градина”. Което можем бързо да направим, го гоним. Когато застанах на поста, установих с изумление, че в този голям квартал няма денонощна аптека. Ако те заболи зъб през нощта трябва да ходиш до центъра. Сега, на хората, не им се налага да правят това.
Сега всички говорят за европроекти. Вие работите би по тази тема?
Ние сме направили две неправителствени сдружения и с тях ще участваме в европроекти. Районът ще е само партньор в проектите. Освен това, търсим малки общини, които биха ни приели като партньор в някои проекти. Ходихме да се побратимим с гръцкия град Кавала, там повдигнахме тази идея, водихме разговори, но все още няма нищо конкретно.
Как съвместявате положението си на лидер на ПП”Движение Нашия град” и на районен кмет? Не ви упрекват в партийна пристрастност?
Не съм партиен лидер на „Нашия град” от май месец тази година. Помолих да бъда освободен, за да не отговарям на такива въпроси. Концентрирал съм се върху работата като районен кмет. Това е.
Напоследък Бургас доста „дръпна” пред Варна. Вие как гледате на това?
Аз, разбира се, изказвам личното си мнение. Първо, голяма грешка правят хората, които сравняват Варна с Бургас. Когато бяхме на 100% морската столица, кралицата на Черноморието, морската перла и така нататък, не сме парадирали с това. В един момент, тръгнаха нещата там. Да, вървят по-бързо, отколкото във Варна. И започнаха, да ни питат нас – какво става. Е, хубаво, де, ама ние 40 години не сме питали – какво става с Бургас. Аз съм много сериозен регионален шовенист. Смятам, че с Бургас могат да се случват много хубави неща, но един град не е само сградите и инфраструктурата. В един град е важна атмосферата и хората, които живеят в него. И трето, което е важно, има един мъжки лаф – с пари всеки може.









