Основната база на Средновековната българска армия се е намирала в крепостта Ряховец, край Горна Оряховица, съобщи днес архиологът проф. Хитко Вачев. “Тя е била ключът към Търново и до този момент не е откривана крепост с такива мащаби и затова заслужава да бъде цялостно проучена, казаха археолозите, които са работили от 16 юни до 23 юли. Проучването на тракийския пласт на крепостта показва, че е възможно, това е да е центърът на тракийската диаспора в региона”, допълни проф. Хитко Вачев, който бе научен консултант на приключилото вече проучване.
Разкопките бяха проведени от екип с ръководител Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново и заместник-ръководител Мая Иванова от Историческия музей в Горна Оряховица. Кметът на Община Горна Оряховица инж. Добромир Добрев и директорът на Историческия музей Пламен Мадемов, заедно с археолозите дадоха подробности за проучванията на крепостта, която е отбранявала Търново.
“Проучванията бяха концентрирани в три сектора – Югоизточна порта, Северна порта и вътрешността на крепостта. При работата по югоизточната порта стигнахме до заключението, че тя е изграждана поетапно, най-вероятно през ХІІ в., а през ХІІІ век има поне 4 преустройства в участъка. Интерес за нас представляваше откриването на два пласта със сериозно присъствие на керамика от тракийската епоха, което се свързва със солиден крепостен зид от същата епоха. Средновековните строители са използвали тракийското крепостно строителство и са стъпи ли върху вече изградената стена от това време. Другото интересно откритие в този сектор е пещ с каменен свод, вероятно за изпичане на керамика от тракийската епоха. Интересна е също и култова яма, в която открихме рог от елен, вероятно участвал в ритуалната практика на тракийското племе, обитавало местността”, разказа ръководителят на екипа Илиян Петракиев.
“При проучването на Северната порта можем да твърдим, че има два периода на използване на това съоръжение. Тя е със солидна сантрачна система, която да преодолее голямата денивелация на терена.
Крепостната стена за пръв път е проучена в дълбочина – видя се, че е запазена в 3 м дълбочина. Това е една от малкото запазени средновековни крепости в България с толкова високо ниво на запазеност на градежа. При Северната порта за пръв път установихме настилката, която е била използвана в средновековието. Средновековните строители всъщност са из ползвали скалната повърхност. Запълвайки нейната неравност с камъни и чакъл, те са си направили улица, чрез която се извършва комуникацията във вътрешността на крепостта”, уточни Илиян Петракиев.
При последната част от разкопките са разкрити части от вътрешността на крепостта. В тази част от проучването археолозите попадат директно на жилище от тракийската епоха, фундирано върху самата скала. В последния ден от проучванията, екипът открива част от инвентара на жилището, затиснат от срутване при свличане на терен или най-вероятно при земетресения. Част от съдовете са открити затиснати между пода и част от стената.
“Тракийското поселение на крепостта Ряховец може да се датира в ранната и късна железни епохи. Повечето намерена керамика е от ранната желязна. По-късната керамика е сравнително малко и тепърва ще бъде дообработвана. Размерите на крепостта според плана на Карел Шкорпил са от порядъка на 43 дка. Това е най-здраво изградената и най-голямата крепост, част от отбранителния пръстен преди подстъпите на Търновград. Да се мисли така основание дава дебелината на крепостните зидове, които при портите стигат и до 8 м. – солидна крепостна стена, изградена на хоросан със сантрачна система, която да спомага за нивелацията на зидовете. Това е най-солидната крепост от отбраната на средновековната столица”, уточни Петракиев.
Сред останалите находки са част от средновековно въоръжение, декоративни метални обкови от дървените врати при двете порти, разнообразни костени предмети, части от битово ежедневие на хората. Най-интересното от тези малки находки е печат от амфора от Родос, която се датира от края на ІІІ и началото на ІІ в. пр. Хр. “Това не е изненада, тъй като от предишните разкопки на крепостта Ряховец има около 13 такива амфорни отпечатъци, които много добре подчертават сериозните търговски взаимоотношения между жителите на хълма по това време и Древна Гърция”, уточни Илиян Петракиев.
Интересен е също и откритият нумизматичен материал, който може да се раздели на два отделни периода. Единият е края на ІV век, което е свързано с наследниците на император Константин и християнизацията на местното готско население. Това подчертава тесните връзки между населяващите готи по това време местността и Римската империя. Втората част от нумизматичния материал точно датира живота на крепостта и той е от края на ХІІ до към 60-70 години на ХІІІ век, което е свързано със сложните взаимоотношения на България с нейните съседи и татарските нашествия.
Вероятно след това животът на крепостта приключва, поради факта, че ние нямаме по-късен нумизматичен материал, каза още археологът. Като продължение на работата си, екипът ще дадем проби за изследвания от пръстта, намерена в съдовете от тракийската епоха, за да се изследва за наличието на семена и полени. Ще се направи и изследване на открития костения материал, особено от датираните тракийски пластове. Така ще имаме не само по-добра представа за диетата на хората обитаващи местността по това време, но и ще придобием представа от какъв тип кост те са изработвали своите амулети и култови предмети, каза още Илиян Петракиев.
Ръководителят на екипа изрази надежда, че през следващата година, с подкрепата на Община горна Оряховица и Историческия музей, крепостта Ряховец ще стане археологически център за деца. Така те ще могат да идват на място и да участват директно в археологическото проучване, мотивира предложението си Илиян Петракиев.
“Щастлив съм, че с инж. Добромир Добрев намерихме необходимия баланс и в рамките на една календарна година от паметник на културата с местно значение, крепостта Ряховец вече е недвижима културна ценност с национално значение. Заслугите за това са на община Горна Оряховица и на екипа който тя подбра”, каза проф. Хитко Вачев.
“Ряховец трябва и заслужава да бъде проучена, защото няма крепост с подобни мащаби в района на Търново. Преди 23 г., когато бяха последните разкопки, екипът разсъждаваше по един начин – че това е просто крепост. Допускахме, че е град, но не сме гледали на връзката й със средновековната столица. И до днес не познаваме мащабите на средновековната столица. Поддържам хипотезата, че Ряховец е основната база на средновековната българска армия. Една армия никога не пребивава в столицата, пребивава там, където има добра комуникация и по най-бързия начин може да стигне до столицата с оглед отбраната й. Ряховец е ключът към Търново. Тя стои на място, откъдето контролира Дунавската равнина и прохода Дервент, обясни проф. Вачев.
Подемният материал няма как да бъде открит там, където сега се копае. Влизайки във вътрешността ще се натъкнем на жилища, на църкви, защото става дума за голям средновековен град, допълни още научният консултант на разкопките.
Според професора по програмата “Региони в растеж” ще бъде направен списък на крепости, които трябва да бъдат консервирани, реставрирани и социализирани. Той е убеден, че Ряховец ще намери място в този списък.
Като своеобразно продължение на Семейните съботи в горнооряховския Исторически музей, колективът му обмисля при бъдещите разкопки да се обособи специално място, където децата да могат се включват в проучванията. “Намерението ни е още през следващия археологически сезон крепостта да стане учебен център за деца”, информира директорът на Историческия музей Пламен Мадемов.
По думите на кметът на Горна Оряховица инж. Добромир Добрев пък още през септември 2015 г. Общината ще кандидатства с проект за рекултивацията на намиращото се в близост до Ряховец сметище. Инж. Добрев благодари на общинските съветници, съгласили се в Бюджет 2015 да бъдат заделени 20-те хил. лв., с които бе финансирана приключилата археологическа експедиция. “Предполагам, че още през 2016 г. на крепостта ще има по-мащабни проучвания”, каза още кметът на Горна Оряховица. Екипът ще кандидатства за финансиране на бъдещо по-мащабно проучване на ряхвец и от Министерството на културата, съобщиха от община Горна Оряховица.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
Още новини за Велико Търново и региона четете ТУК.
