Стотици лозари в село Илинденци се молят да прекъсне дългата суша в района. Страхуват се, че част от гроздовата им реколта може да бъде съсипана от липсата на дъжд през юли и август. Но не проклинат времето. Защото знаят, че срещу природата нищо не може да се направи, че винаги има как да стане и по-лошо. „Преди 4 години сушата бе страшна, но тя не е като градушката. Всеки от нас тогава изчисляваше загубите си – кой ще набере 10% по-малко, кой наполовина. Но все пак имаше плод по лозите, а край селището ни са над 3000 декара с лозови насаждения”, разказват лозарите. Този петък дъждът отново ги подмина. Надяват се скоро да завали, за да спре посивяването на гроздето и да се надуе и избистри плодът. Вярват, че няма да продължи сушата и да нанесе тежки загуби на гроздовата им реколта. В момента плодът е с много добро качество, което ще компенсира по-малкото количество. Силното слънце през юли е „изпекло” гроздето. А това е гаранция за висока захарност на плода. Молят се природата тази година да е благосклонна към тях, че срещу нея са безсилни. Няма фамилия в селото, която да не разчита да не напълни бъчвите си за домашна консумация, а и да припечели някой лев от продажба на грозде, а после и на хубаво вино.
„Нашият хляб е гроздето. Отглеждам и от прочутия бял сорт „керацуда”, който вирее само в нашия район. Толкова много труд хвърляме, дано не отиде на вятъра. При дълга суша там, където почвата е по-слаба, гроздето направо изчезва от лозата, сякаш Астор прави някакъв фокус”, реди 78-годишният Симеон Хаджиев. Възрастният и опитен лозар помни с болка дългата суша през 2011 г., каквато не помни през живота си. „Дано не се повтаря, че да набера поне 700-800 килограма от ранното бяло десертно грозде от сорта „супер ран болгар”, нарежда пенсионерът и бивш кмет на Илинденци. Хубавото грозде не трябва да меко и свито, а да хрупа, да пука. От сушата не се плашат само асмите в дворовете на стопаните, тъй като ги поливат редовно. Но няма как да осигурят напояване на декарите си лозови масиви. „На асмата у дома растат белият сорт „брестовица” и червеният сорт „хамбургски мискет”. Техните гроздове са напращели като силиконов бюст на фолкпевица, а тези, дето не са виждали вода, са изпосталели като гърди на стара баба”, твърди колоритният лозар.
„За природата се говори или добро, или нищо, че ще ни отмъсти. Всеки е имал и ще има загуби на гроздето, но не бива да злослови срещу Господ”, предупреждава местният свещеник Георги Сарадинов. Той не се жалва толкова от сушата, колкото от пилците и осите, които налитат лакомо на узрялото грозде и го съсипват допълнително. „Да даде Господ един хубав дъжд в началото на август, че да надуе плодовете, а след това да има горещи седмици, че да натрупа и захарност. На всяко лозе му трябва не само слънце, но и влага. Първо съм свещеник, после съм лозар и всичко останало”, твърди отчето, което е признато от селяните за майстор на направата на вино и ракия. В последните години свещеникът не продава от продукцията си на винпромите заради мизерните цени, на които изкупуват гроздето. „Реалната цена на килограм плод излиза поне 1 лев – това е труд, разходи за пръскане, за торове, за оране, за препарати. По-добре да го хвърля в реката, но не да го подаря на винпромите. А и вино, и ракия се правят от качествен материал и в много чисти съдове. Не бива бъчвите да имат дъх на кисело, на мухъл, на застояло”, разказва 69-годишният божи служител. „Колкото – толкова ще е реколтата. Но по-важно е да има държавна политика за реализация на нашата продукция на пазара”, казват съселяните му. Те уверяват, че червеният еликсир през лятото освежава най-добре в сравнение с другите питиета. Затова почти всички кътат по една двулитрова бутилка в хладилника. „Трябва да се молим природата да е с нас, а не да я хулим. Тогава всеки ще прибере някаква реколта, ще изкара я винце, я ракийка. За да си пийва през зимата я от мъка, а от радост. Но никога от сутринта, а с мярка”, отсича отец Георги Сарадинов.
Още новини от Благоевград и региона вижте ТУК.
