Европейските югоизточни икономики са засегнати по-негативно от северозападните от растящите сметки за електричество, тъй като те намаляват печалбите и водят до повишаване на цените. Данните са от анализ на агенция “Ройтерс”.
Затрудненията са факт заради инвазията на Русия в Украйна, която доведе до прекъсване на доставките на газ от руския тръбопровод за Европа и принуди страни като Гърция да търсят по-скъпи алтернативи.
Югоизточна Европа обаче усети негативното въздействие много повече от северозападната част на стария континент. Експерти отбелязват, че това негативно влияние само ще се разшири с настъпването на зимата и ще има косвен ефект върху икономическия растеж на региона.
Така например, електроенергията на едро в Гърция и Италия през август 2024 г. беше 12 пъти по-скъпа, отколкото в скандинавските страни и дори беше по-скъпа от тази в други южноевропейски страни, които бяха подвластни на горещините по това време.
От 2021 г. насам Гърция е похарчила 11 млрд. евро за енергийни субсидии, за да се опита да защити клиентите. През 2022 г. разходите възлизаха на 5,3% от БВП – най-високите в ЕС и двойно повече от намиращата се на второ място Италия, според базираната във Франция енергийна консултантска компания Enerdata, цитирана от “Ройтерс”.
Въпреки усилията на Атина да предпази гражданите от повишаването на цените на енергията, ситуацията изостри кризата с разходите за живот в Гърция след дълговата криза от 2009-18 г., която намали заплатите, пенсиите и инвестициите в производството на енергия и в транспорта.
“Повишените цени на енергията и отрицателното въздействие върху БВП са тавтология”, отбеляза Никос Магинас, старши икономист в Националната банка на Гърция.
“Повишените цени имат отрицателно въздействие върху потреблението на домакинствата и върху структурата на разходите за индустриите, авиокомпаниите и корабоплаването”, добави той.
Голяма част от контраста между Югоизточна Европа и останалата част на ЕС се свежда до инвестициите. Докато на североизток има електропроводи и газопроводи, които позволяват лесния трансфер на енергия между отделните държави, както и силна комбинация от възобновяеми енергийни източници, голяма част от Югоизточна Европа е фрагментирана и изолирана.
В части от Източна Европа не съществуват и мощности за съхранение на енергия. Германия разполага с 1668 мегавата (MW) голям капацитет за съхранение, срещу нито един в континентална част на Гърция, според данни от LCP Delta – енергийна консултантска компания, базирана в Единбург.
“На Югоизточна Европа и Балканите им липсват електроенергийни връзки. Винаги, когато има недостиг на електроенергия и производството на възобновяеми източници е ниско, те се мъчат да внесат необходимите количества”, каза Хенинг Глойщайн, ръководител на отдел “Енергия, климат и ресурси” в Eurasia Group.
За разлика от това, производството на енергия от възобновяеми източници в Испания рязко нарасна през последното десетилетие, отчасти благодарение на финансирането от ЕС. Страната генерира почти 60% от електроенергията си от възобновяема енергия през първата половина на миналата година, спрямо 51% година по-рано.
“Ако не инвестирате, цените на енергията ще останат високи”, отбеляза Глойщайн.
Европейската електрическа мрежа представлява в много отношения голям успех. През 2022 г. Франция увеличи вноса от Германия, когато производството на ядрена енергия намаля. Когато доставките на руски газ за Европа през Украйна пък бяха спрени миналата седмица, ценовото въздействие беше заглушено, тъй като блокът беше намерил алтернативи.
Но в някои държави трябва да се направи повече. След като цените на електроенергията скочиха в Гърция миналото лято, премиерът Кириакос Мицотакис отправи искане до Европейската комисия за решение на неприемливите разлики в разходите за електроенергия в цяла Европа. Гърция обаче не е сама. Голяма част от Балканите разчитат до голяма степен на изкопаеми горива и регионалната енергийна система е слаба. Миналия юни прекъсване на електрозахранването засегна Черна гора, Босна, Албания и Хърватия, когато мрежата беше претоварена от нуждите за работа на климатиците по време на гореща вълна.
Косово, което произвежда повече от 90% от енергията си от въглища, се бори да настигне останалата част от Европа в инсталирането на повече възобновяеми източници на енергия.
През декември Косово стартира търг за инсталиране на 100 MW вятърни мощности. Но Световната банка изчислява, че се нуждае от 100 пъти повече – поне 10 гигавата нов капацитет – за да постигне целта си за премахване на използването на въглища до 2050 г. Смята се, че този зелен преход ще струва на Косово 4,5 милиарда евро, което е обезсърчаваща сума за малката икономика.
Без достатъчно трансгранична интеграция или съхранение понякога има твърде много разполагаема енергийна мощност за един пазар, което пък принуждава производителите да ограничат доставките.
“Ако целта е по-конкретно да се намалят цените, най-лесният начин да се направи това е да се увеличи навлизането на възобновяеми или ядрени източници”, коментира Фабиан Ронинген, анализатор в консултантската компания Rystad Energy.
Въпреки че Гърция няма ядрени централи, Аристотелис Айвалиотис, генерален секретар на Министерството на енергетиката, е оптимистичен, отбелязвайки, че производството на възобновяема енергия се увеличава, като две нови газови електроцентрали трябва да бъдат пуснати в експлоатация тази година, а до 2028 г. ще бъде изградено батерийно хранилище за енергия.
Плановете също така предвиждат енергийните връзки с Италия, Албания и Турция да бъдат модернизирани до 2031 г. на цена от около 750 милиона евро.
“Цените на едро постепенно ще падат и това определено ще се прехвърли на потребителите в един момент”, каза пред Ройтерс Айвалиотис, но на този етап гръцките клиенти сякаш не са убедени.
