Рядко срещана златна византийска монета с тегло 4,44 грама от 24-каратово злато е била дарена на шуменския музей. Дарител е пастирът Росен Попов от село Жилино. Заедно с монетата той е предал в музея и други монети, оловни кръстчета и предмети, които открил в околностите на Плиска.
Това разкриха на пресконференция днес от РИМ Шумен. Росен Попов и друг път е дарявал монети на музея.
В брифинга участваха проф. Николай Овчаров, археологът Ангел Конаклиев, директорът на шуменския исторически музей Георги Майсторски, д-р Женя Жекова от шуменския музей и доц. Здравко Димитров античен археолог, специалист по римска архитектура.
Монетата бе представена от главен асистент д-р Женя Жекова.
Монетата е изключително рядка. Тя обясни, че до този момент в България са открити 2 или 3 монети от същия тип. А това е втората монета, която има точен произход
“Подобна монета е намерена през 60-те години от проф. Живка Въжарова при разкопки на некропол до село Кюлевча. Намерена е в един от гробовете. Смисълът на първата монета тогава е да датира гроба. Днес може да се каже смело, че това е най-ранният езически некропол, датиран в България, от втората половина на 8 век. Това е втората монета пак от околностите на Плиска. Монетата е добре запазена отговаря на всички норми на византийското монетосечене. От същото място има регистрирани и други също редки монети. Такава монета е фолисът на император Никифор І Генник. До този момент в България има около 15 подобни документирани екземпляра и без съмнение те са от завоевателните походи на императора в североизточна България през лятото на 811 година.
Друга рядка монета намерена в същия географски район, която вече е публикувана от доц. Павел Георгиев, е арабаски дерхерм от 8-9 век и тепърва в намирането на арабски монети в границите на Плиска ще е основа на нови хипотези и заключения”, допълни Женя Жекова.
Според нея рядката византийска монета е свидетелство за исторически момент и не е вид търговски паметник, не е служела за разплащане.
Според д-р Жекова монетата е от времето на император Константин V, който е правил няколко похода за превземането на България. Според нея тези монети са редки и за самата Византия.
Професор Николай Овчаров допълни, че монетата с подобни монети не се е извършвало разплащане, а с тях се представяло благосъстоянието на притежателя.
Според проф. Овчаров е много възможно с тези монета да се е плащало на византийските агенти, които са били в българския двор, за да го подкопават от вътре.
Монетите са от време, в което българският хан Телериг е поискал от византийския император Константин V да му предостави имената на агентите на Византия в българския двор. Императорът е направил това и хан Телериг е успял да се справи с агентите.
Археолозите обясниха, че монетата е от т.нар. Иконоборчески период във Византия. На монетите от този период се изобразявали само ликовете на императора и неговите сродници. На дарената монета са изобразени Константин V, баща му Лъв ІІІ и синът му Лъв ІV. Освен това Византия е била и в икономическа криза като стопанството е било сведено до натурално, в обръщение са били много малко парични знаци.
“А тези монети се намират тук в България. Какво е правено с тези монети – плащано е на тези агенти в България”, сподели хипотеза проф. Николай Овчаров.
От РИМ допълниха, че тепърва предстои районът, където са открити редките монети, да започне да се проучва.
На брифинга бе оповестено и докъде е стигнала експертизата по археологическите находки, намерени в гараж в Шумен в началото на тази година и по който работи шуменската прокуратура.
Експертизата на 19-те плочи и фигури от мрамор е направил доц. Здравко Димитров от Националния археологически музей.
Според него намерените артефакти са оригинални и не са открити на българските земи. “Почти сигурно е, че идват от Мала Азия и Близкия изток. Става въпрос за един сборен материал. Общото, което е ги обединява, е перфектният начин на изработка и че са от висококачествен мрамор. Силно впечатление прави, че става въпрос за скулптури, парчета от скулптури с отлична изработка. Особено добре са изработени частите на саркофази, типични за западната част на Мала Азия от Адриановата епоха с главите на Горгона Медуза и гирляндна украса. Това е най-висшата форма на римското изкуство”, обясни доц. Димитров.
Той допълни, че паметниците са от ІІ век, но някои може и да са по-ранни. “Това са предмети произхождащи от различни места и са събрани, за да се им се търси пазар. Предполагаше се, че са от разграбените музеи и паметници в района, където действа Ислямска държава. Но те вече би трябвало да се известни. Така че тук става въпрос за иманярска дейност и пратка, която е търсила купувачи”, допълниха археолозите.
Директорът на шуменския музей Георги Майсторски заяви, че при положение, че тези находки са постъпили първо в музея в Шумен, то институцията ще претендира те да станат част от нейната експозиция и след като приключи експертизата и следствените действия по случая, те да бъдат изложени в музея.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
